— Нищо чудно.
Изминахме трийсетина метра в мълчание. (Тизаруат излезе от квартирата ни и тръгна по коридора.) После Сирикс каза:
— Чух, че щерката на домакинята ни си е тръгнала бясна снощи и повече не се е върнала.
— Значи Осем ви разказва всички клюки, а? — отвърнах. Тизаруат се изкачваше към първо ниво. — Явно ви харесва. А каза ли ви защо Рогд си е тръгнала?
Сирикс вдигна скептично вежда.
— Не. Но е лесно да се досети човек. От самото начало стана ясно, че ви е хвърлила око, което беше адски тъпо от нейна страна.
— Май не харесвате Рогд.
Сирикс издиша, кратко и шумно. Направо изсумтя.
— Вечно виси в канцелариите на Градините. Любимото ѝ забавление е да си нарочи някоя, да си прави майтапи на неин гръб и всички други да се смеят. Обикновено се цели в помощник-директора Пиат. Но нямало проблем, разбира се, защото Рогд, видите ли, само се шегувала! Това, че арестуваха мен за нещо, което е направила тя, беше поредната ѝ шегичка, ей така, между другото.
— Досетили сте се значи? — Горе, в Долната градина, Бо Девет помагаше на Баснааид да се прехвърли през отломките от транспортен сандък, които подпираха секционната врата на четвърто ниво. Тизаруат още се изкачваше към първо.
Край езерото Сирикс ме стрелна с красноречив поглед — един вид, не съм толкова тъпа, че да не се досетя за участието на Рогд.
— Сигурно е отлетяла за града. Или е отишла в общежитието на работниците да изрита някоя бедна вал- скааиана от леглото и да я тормози.
Не се бях замислила, че с ледения си отказ може да създам неприятности другиму.
— В какъв смисъл да я тормози?
Още един красноречив поглед.
— Не мисля, че можете да направите нещо по въпроса. Която и да попитате, ще се закълне, че е щастлива да зарадва дъщерята на плантатората. И какво друго биха могли да кажат?
И ако Рогд беше слязла на планетата без мен, най- вероятно щеше да отиде право в общежитието — в най- леснодостъпния източник на забавления. И несъмнено популярен вид забавление сред плантаторските домакинства на Атоек. Вероятно бих могла да разкарам Рогд оттук или да ѝ попреча да прави нещата, които е свикнала да прави, но същите неща несъмнено се случваха другаде и с други хора.
Горе, на малкия булевард пред чайната, Тизаруат стъпи на една пейка. Част от хората бяха забелязали появата ѝ и се бяха дръпнали да ѝ направят път, но по- вечето точеха вратове да чуят какво се случва в чайната. Някоя говореше там. Тизаруат си пое дълбоко дъх. Твърдо решена. Уверена. До каквото и решение да беше стигнала, то ѝ носеше облекчение, изпълваше я с нетърпение и страст, но нещо в този прилив на емоции ме притесняваше.
— Кораб — излъчих мълчаливо, както си ходех до Сирикс.
— Виждам, флотска капитана — отговори „Милостта на Калр“. — Но мисля, че тя ще се справи.
— Уведоми медиката.
Изправила се на пейката, Тизаруат повиши глас:
— Граждани! — Не се получи много добре и тя повтори по-силно:
— Граждани! Проблем ли има?
Настана тишина. А после някоя близо до вратата на чайната извика нещо на расуар, псувня вероятно.
— Кажете ми — продължи Тизаруат. — Чух, че имало проблем.
Множеството в чайната се раздвижи, някакъв човек излезе навън и тръгна към Тизаруат.
— Къде са воините ти, радчаи?
Допреди миг Тизаруат се бе чувствала сигурна в себе си, но сега изведнъж я обхвана силен страх.
— Мият чинии у дома, граждана — каза тя, без страхът да стигне до гласа ѝ. — Други са навън по задачи. Кажете. Искам да разбера какъв е проблемът.
Гражданата, излязла от чайната, се изсмя, кратко и горчиво. От собствения си опит с подобни сблъсъци знаех, че вероятно и тя се страхува в момента.
— Справяхме се добре години наред. А сега вие изневиделица се загрижихте за нас. — Тизаруат не каза нищо, успя дори да не се намръщи, макар да не разбираше накъде бие гражданата. — Сега, когато богата флотска капитана иска да отседне тук, внезапно взе да ви пука какви са условията в Долната градина. А нямаме никаква връзка с Палатата. И къде ще отидем, когато ни изритате от Долната градина? Ксаите не ни искат за съседи. Защо, мислите, стоим тук? — Замълча, чакаше Тизаруат да каже нещо. Но Тизаруат все така мълчеше (смутена и озадачена), затова онази продължи: —Какво очаквате, да сме благодарни? Не го правите за наше добро. Иначе щяхте да ни попитате какво искаме ние. Е, какво смятате да правите с нас? Да ни подложите на превъзпитание, всичките? Да ни избиете? Да ни превърнете във второстепенни?