— He! — извика Тизаруат. С искрено възмущение. Но и със срам, защото също като мен знаеше, че е имало времена и места, когато и където подобна тревога е била основателна. А онова, което бяхме видели още през първия си ден на станцията — случката с бояджията и второстепенния от „Мечът на Атагарис“, — даваше известно основание да се подозира, че система Атоек може би е едно от тези места. — Ще ви бъде направи жилищна регистрация по настоящ адрес. — Чуха се подигравателни подвиквания. — Иначе сте прави — продължи Тизаруат. — Станционната администрация не бива да остава глуха за тревогите ви. Ако искате, можем да поговорим за тях сега. А после двете с вас посочи персоната, която бе излязла от чайната и бе изразила на глас притесненията на съкварталците си, може да отидем право при станционна администратора Целар. Всъщност може да отворим канцелария на четвърто ниво, където всички да съобщават за проблеми с ремонтите, да подават молби и жалби, а после ние да ги препращаме към администрацията.
— Четвърто ниво? — извика някоя. — Не всички тук могат да се качват и слизат по стълбите в шахтите!
— На първо ниво няма място, граждана — каза Тизаруат. — Освен ако не отворим приемната тук, което би създало затруднения за клиентите на граждана Емер и за всички, които минават оттук. — Тоест почти всички в Долната градина. — Затова, когато с тази граждана тя отново посочи персоната пред себе си — отидем в администрацията, още днес, веднага след като тази дискусия приключи, можем да им кажем, че поправката на асансьорите се превръща в приоритет.
Тишина. Хората бяха започнали да излизат бавно и предпазливо от чайната и запълваха малкия импровизиран булевард. Една от излезлите каза:
— Обикновено го правим по следния начин, лейтенанта — всички сядаме, а която иска да говори, се изправя. — В тона ѝ се долавяше предизвикателство.
— Пейката е за онези, които не могат да седнат на пода.
Тизаруат сведе поглед към пейката, на която беше стъпила. После огледа хората пред себе си, петдесет или шейсет на брой — и още излизаха от чайната.
— Добре — каза тя. — Тогава ще сляза.
Съобщението от флотска капитана Уеми стигна до „Милостта на Калр“, докато със Сирикс се връщахме в къщата. На вахта беше медиката.
— С цялото ми уважение към флотска капитана Брек прочете корабът в ушите на медиката. — Някаква информация от първа ръка или от лично естество ли цели флотската капитана с въпросите си? Уверявам ви, че аз бях единствената от екипажа на „Мечът на Инил“, която прекара повече от няколко минути на Омоу.
Медиката, за разлика от Сейварден и Екалу, разбираше значението на въпросите, които отправях към флотска капитана Уеми. Затова бе по-скоро ужасена, отколкото озадачена, когато изчете отговора, който бях оставила, в случай че по-раншните ми въпроси са довели до настоящата ситуация.
— Флотска капитана Брек искрено моли флотска капитана Уеми за прошка и би искала да знае дали напоследък флотска капитана Уеми се чувства на себе си.
Не очаквах да получа отговор на последния си въпрос и не получих.
15
Слугите на Фосиф клюкарстваха съвсем спокойно пред моите мълчаливи и безучастни Калр. Оказа се, че Рогд не е отишла право при майка си, както беше заплашила да направи, а вместо това е наредила на една слуга да ѝ събере багажа и да я откара с летящата машина до асансьора, с който се стигаше до совалката в орбита около планетата и оттам до станция Атоек.
Повечето слуги не ме харесваха и подхвърляха по нещо в този смисъл извън къщата за гости, както и в кухнята в главната сграда, където Пет и Шест честич- ко ходеха по работа. Била съм арогантна и студена. Постоянното ми тананикане било влудяващо и добре, че личната ми прислуга била от второстепенни (последното се харесваше особено много на Пет и Осем), които не се впечатлявали от подобни неща. А това, дето съм довела със себе си Сирикс Одела, било чиста проба нарочна обида — те знаеха коя е тя и каква е историята ѝ. И колко жестоко съм била постъпила с щерката на дома. Никоя от тях не знаеше подробности за случилото се, но можеха да се досетят.
Сред слугите имаше и такива, които млъкваха, щом чуеха да се споменава последното, лицата им застиваха като маски, ако не броим леките повдигания на вежди или стисвания на устни, които издаваха какво биха казали по въпроса. Имаше и по-смели, които изтъкваха (много тихо и предпазливо), че и Рогд не е от най-милите хора, припомняха гневните ѝ избухвания по най-дребни поводи. „Метнала се е на майка си“ — измърморила бе под нос една от най-смелите и Калр Пет я бе чула.