Лейтенантата от „Мечът на Атагарис“, изглежда, не забеляза миналото време, използвано от Сейварден.
— От Иней, казахте. В коя провинция е това?
— Външен Радч — отвърна Сейварден с любезна усмивка. Външен Радч беше най-старата провинция и най-близо разположената до самия Радч. — Питате се за семейните ми връзки — продължи Сейварден, водена не от желание да извади гостуващата лейтенанта от потенциално неловка социална ситуация, а по-скоро от нетърпение. — Аз съм Сейварден Вендаай.
Другата лейтенанта се намръщи, явно не можеше да се сети откъде ѝ е познато името. После изведнъж ѝ просветна.
— Вие сте капитана Сейварден!
-Да.
Лейтенантата от „Мечът на Атагарис“ се засмя.
— Амаат да не дава, какво падение! Сякаш не стига, че сте били в пашкул хиляда години, ами са ви понижили в лейтенанта и са ви изпратили на кораб от клас „Милост“! Май ще трябва да работите здраво, за да ви направят отново капитана. — Отпи от чая си. — В нашата декадна стая се разрази нещо като дискусия. Необичайно е флотска капитана да командва „Милост“. Чудехме се дали флотска капитана Брек няма да прати капитана Хетнис тук, а самата тя да вземе „Мечът на Атагарис“ за себе си. От двата кораба той все пак е по- бързият и по-добре въоръженият.
Сейварден примигна. После каза с опасно любезен тон:
— Не подценявайте „Милостта на Калр“.
— О, стига, лейтенанта, не исках да ви засегна. „Милостта на Калр“ е чудесен кораб, като за „Милост“. Но неоспорима истина е, че ако се стигне до това, „Мечът на Атагарис“ може лесно да победи „Милостта на Калр“. Самата вие сте командвали „Меч“ и знаете, че е вярно.
— А и „Мечът на Атагарис“ все още има екипаж от второстепенни. Никоя човешка воина не може да се сравнява с второстепенен нито по сила, нито по бързина.
Амаат Три, която стоеше настрани, в случай че лейтенантите се нуждаят от услугите ѝ, с нищо не показа какво мисли по въпроса, но аз за миг се побоях, че може да нападне с юмруци лейтенантата от „Мечът на Атагарис“. Не бих имала нищо против (макар че Сейварден би се почувствала длъжна да ѝ наложи някакво наказание), но Три стоеше рамо до рамо с второстепенния от „Мечът на Атагарис“, който със сигурност не би позволил лейтенантата му да пострада. И никакво обучение и тренировки не можеха да направят от Амаат Три достойна съперница на един второстепенен.
Сейварден, която за разлика от Амаат Три се чувстваше свободна да даде израз на гнева си, остави чашата си, изправи рамене и каза:
— Лейтенанта, това заплаха ли беше?
— Амаат да не дава, не, лейтенанта! — Лейтенантата от „Мечът на Атагарис“ изглеждаше искрено шокирана, че думите ѝ са били приети по този начин. — Просто изложих един факт. Тук всички сме на една и съща страна.
— Така ли? — Сейварден стисна устни в израз на аристократичен гняв и презрение, които не бях виждала вече повече от година. — Затова ни нападнахте, когато влязохме в системата, защото сме на една и съща страна?
— Амаат да не дава! — Другата лейтенанта направи опит да скрие силното си смущение от реакцията на Сейварден. — Беше недоразумение! Без съмнение разбирате, че всички тук бяхме под голямо напрежение след срива на порталите. Колкото до това, че съм ви заплашила сега, няма такова нещо, уверявам ви. Просто изтъкнах един неоспорим факт. А и наистина е необичайно една флотска капитана да командва „Милост“. Може да не е било необичайно по ваше време, но сега е така. Съвсем нормално е да се питаме дали няма да изгубим капитана Хетнис и да се озовем под прякото командване на флотска капитана Брек.
Презрението на Сейварден се сгъсти още повече.
— Флотска капитана Брек ще постъпи както прецени за най-добре. Но за да предотвратим бъдещи недоразумения — ударението, което Сейварден сложи върху думата, беше премерено много прецизно, така, че да въздейства в максимална степен, — искам още сега едно нещо да стане ясно и еднозначно. Следващия път, когато отправите заплаха към този кораб, най-добре бъдете готови да я изпълните.
Лейтенантата от „Мечът на Атагарис“ повтори, че изобщо нямала предвид такова нещо, ни най-малко. Сейварден се усмихна и смени темата.
На станцията Баснааид казваше на лейтенанта Тизаруат:
— Никога не съм се виждала истински със сестра си. Родила съм се след като тя е заминала. Всъщност съм се родила защото тя е заминала. Защото изпращала у дома пари, а щом тя е станала офицера, значи и от мен можело да излезе нещо. Нещо повече от това да чистя риба и да режа зеленчуци. — Родителите на лейтенанта Оун бяха готвачи. — Винаги е трябвало да се равнявам по нея. Да съм ѝ благодарна. Родителите ми не го казваха в прав текст, разбира се, но аз винаги съм знаела, че нищо не се случва заради мен, че всичко е свързано с нея. Съобщенията ѝ винаги бяха много мили, а аз се опитвах да ѝ подражавам. Тя беше героята на семейството, първата, постигнала нещо... — Изсмя се тъжно. — Чуйте ме само. Ако ме слуша човек, ще реши, че хората от семейството ми са били нищожества, от първата до последната. — Лейтенанта Тизаруат запази нетипично за крехката си възраст мълчание, чакаше Баснааид да продължи. — А когато тя умря, стана още по-лошо. И за миг не ми позволиха да забравя, че не мога да се меря с нея, в нищо. Дори приятелите й! Оуер стои толкова по-високо от Елминг, че все едно сме от различни вселени. А сега и една Мианаай.