Или пък не. Ако лейтенанта Хетнис, а не лейтенанта Оун, ме беше командвала в Оре, на Шис’урна, може би още щях да съм себе си, все още щях да съм „Правдата на Торен“, а екипажът ми още щеше да жив.
— Давам си сметка, флотска капитана — продължи Хетнис, окуражена от мълчанието ми, — че колкото и влиятелна да е тази къща на Атоек, за вас това е без особено значение. Че от висотата на собствената си позиция вие не съзирате особена разлика между Рогд Денче и Сирикс Одела.
— Напротив — отвърнах. — Виждам голяма разлика между Рогд Денче и Сирикс Одела. — В същия миг Рогд излезе от централната сграда и тръгна с високо вдигната глава и спокойна крачка към банята.
— Исках да кажа, флотска капитана, че от висотата на Мианаай Денче едва ли ви изглеждат по-различни от обикновената прислуга. Знам, че на теория всяка от нас има своята роля, своята задача, и това ни предназначение не е нито по-добро, нито по-лошо от предназначението на другите, а само различно. — Да, и аз често бях чувала тази теория. Странно как този лозунг за „различните, но еднакво значими“ на практика често означава нещо друго — как някои „еднакво значими“ роли и задачи заслужават повече уважение и по-голямо възнаграждение от други. — Но — продължи капитана Хетнис — не всички можем да погледнем на нещата от вашата гледна точка. Предполагам... — Кратко колебание. — Предполагам, че ако ваша братовчеда извърши някоя глупост, подведена от младостта и горещата си кръв, едва ли ще се отнесат с нея много по-различно, отколкото се отнесохме ние към Рогд Денче. Просто така стоят нещата, флотска капитана. — Вдигна ръцете си в зелени ръкавици в подобие на молитвен жест. Всичко, което е, е Амаат. Вселената е Амаат и нищо не се случва извън волята на Амаат. — Но сигурно можете да разберете защо всички тук се отнасят към щерката на тази къща със снизхождение и защо самата тя демонстрира излишно самочувствие. Високомерие, което я вкарва в заблудата, че е едва ли не равна на флотска капитана и братовчеда на самата лорда.
Аз може и да разбирах, но май тя не разбираше за какво иде реч.
— Във вашите очи — казах — Рогд е добре възпитана приятна млада персона, която по неведоми причини е допуснала някоя и друга грешка. Смятате, че съм излишно строга към цивилна граждана, която не познава военната дисциплина, с която сме свикнали ние. Рогд вероятно ви е споделила за свои врагове, които са ме настроили несправедливо срещу нея, оклеветили са я. — Изражението на Хетнис се промени едва доловимо, което ми подсказа, че съм права. — Но помислете за тези нейни уж непонятни грешки. От самото си начало постъпките ѝ са имали за цел да навредят. Да навредят на обитатели на Долната градина. Да навредят и на вас, капитана. Да навредят на цялата станция. Рогд не би могла да предвиди смъртта на преводача Длик, но със сигурност е знаела, че вашите второстепенни са въоръжени, знаела е и какво мислите вие за Долната градина. — Хетнис мълчеше, свела поглед към скута си. Чаят изстиваше на пейката до нея. — Добре възпитаните приятни хора не правят такива неща ей така, просто защото изведнъж им е хрумнало да се пошегуват.
Да, Хетнис очевидно не разбираше. А и аз имах други, по-важни въпроси към нея. Например как е възможно да изведеш транспортирани работници от системата, без никоя да разбере. Така че казах:
— Призрачният портал.
— Флотска капитана? — Стори ми се облекчена от смяната на темата, но не толкова, колкото можеше да се очаква.
— Порталът, който не води никъде. Не сте срещали други кораби там, никога?
Това колебание ли беше? Промяна в изражението, която изчезна, преди да съм я разчела? Изненада? Страх?
— Да, флотска капитана, никога.
Лъжа. Не погледнах към „Мечът на Атагарис“, който стоеше мълчаливо до Калр Пет. Първо, защото второстепенните никога не издават чувствата си, дори когато чуят лъжа от устата на своята капитана. Второ, защото така само бих издала собственото си заключение, че Хетнис лъже. Вместо това погледнах към банята. Рогд Денче излезе от остъклената постройка и тръгна обратно към голямата къща, навъсена, което не вещаеше нищо добро за всяка слуга, озовала се на пътя ѝ. Чак сега с изненада си дадох сметка, че личната ѝ камериера не я е последвала в банята.