Те се придвижваха вече четири часа, когато Мърсър отново щракна запалката и пламъкът потрепна едва забележимо. Селоме видя изражението на лицето на Мърсър и се усмихна.
— Мисля, че всичко ще бъде наред — каза той.
Пещерата, която намериха петнайсет минути по-късно, беше квадратна, с размери шест на шест метра и побра всички. Мърсър забеляза, че това е създадено от природата образувание. Очевидно децата, работили в мината, я бяха открили и използвали за себе си. Пещерата приличаше на топла утроба под земята, убежище от непосилния труд, който ги бе измъчвал, докато младият им живот завърши в мрака. Таванът беше висок три метра и имаше стотици пукнатини. През една от пролуките, извивайки се в тесен лабиринт в скалата, проникваше свеж въздух.
Мърсър се облегна на камъка и Селоме сложи глава на гърдите му. Всички се нуждаеха от почивка. Мъжете се проснаха около тях. Бяха капнали от умора.
— Оттук нататък е нанадолнище — каза Мърсър.
— И ще стане по-лесно? — попита тя.
— Не. — Той поклати глава. — От час и нещо се изкачваме към повърхността, затова тунелите трябва отново да се спускат надолу, ако искаме да намерим изход.
— Откакто сме влезли в мината, отговаряш загадъчно, премълчаваш половината неща и непрекъснато ме изненадваш. Какъв номер си приготвил този път?
Мърсър се засмя.
— Разкри ме, а? Да, подготвил съм още един номер. Спомняш ли си, когато влязохме в мината, след като Джанели ни хвана в манастира? Тогава казах, че търся път за бягство. На трийсетина метра от повърхността забелязах, че част от стената изглежда така, сякаш е била построена повторно. Камъкът беше по-светъл от останалите блокове в тунела. Обзалагам се, че там има друг тунел, който е бил скрит.
— И мислиш, че шахтите в тази стара мина водят към него?
Той кимна.
— Но ако не е така, здравата ще загазим.
Те почиваха половин час и после Мърсър реши, че ако се забави повече, ще се схване и няма да може да се изправи. Той помогна на Селоме да стане и разговаря с водачите на групите, като отново я помоли да превежда. Мърсър им обясни плана си и еритрейците се съгласиха. Вярата им в способностите му беше вдъхновение за Мърсър, но и бреме. Първо от него зависеше животът на Хари, Селоме и Хабте, а сега и на още четирийсет души плюс останалите в робските лагери. Той се опита да прогони от съзнанието си мисълта за поражение. Беше късно да поставя под съмнение решението си, макар че можеше да заведе на смърт тези хора.
— Готова ли си? — обърна се Мърсър към Селоме.
— Казвала ли съм някога „не“?
— Така те харесвам.
Двамата излязоха от пещерата през един от големите тунели и само след няколко секунди вече не виждаха светлината на двете фенерчета, които оставиха на еритрейците. Лъчът на единственото им фенерче едва мъждееше в мрака на лабиринта. Автоматът АК — 47, който Мърсър бе взел, в случай че успееха да стигнат до повърхността и да се изправят срещу Джанели, изглеждаше също така безполезен.
Махди изчакваше удобен момент. Беше нетърпелив и чакането го изнервяше, но усилията му щяха да си заслужават. Махди лежеше заедно с трима судански войници, които от години бяха под негово командване и бяха готови да убиват и да умрат за него. Присъствието му бе накарало бунтовниците да бъдат дисциплинирани, за да изчакат тръгването на американеца и еритрейската му курва. Лежейки сред вонящата купчина от еритрейци, Махди се поздрави, че е стигнал толкова далеч.
Разбира се, той беше в мината по чиста случайност и разговаряше със суданците, когато Мърсър се появи. Махди пръв хвърли оръжието, защото реши, че Мърсър е спечелил тактическо предимство, като е хванал белия миньор. И когато след миг курвата се появи с насочено оръжие, Махди разбра, че е взел правилното решение.
Друга случайност беше голямата превръзка на лицето му. Той и един от бунтовниците се упражняваха в бойни хватки с ножове, когато суданецът се подхлъзна и острието разряза лицето на Махди. Раната щеше да зарасне, но щеше да остане белег. Превръзката, поставена от лекаря, скриваше чертите му и след като не се вгледаха в него отблизо, нито Мърсър, нито еритрейците го познаха и не знаеха, че пленникът им е командирът на су-данските пазачи.