— Загубихме ли се? — В гласа й прозвуча паника. Мърсър спря, обърна се и я освети с фенерчето. По изцапаното й лице се стичаха струйки пот. Той видя, че Селоме е започнала да губи вяра, и хвана в длан брадичката й.
— В живота има две неизбежни неща — смъртта и данъците. Имаш думата ми, че напролет ще платиш голяма сума.
Тя събра смелост и отговори:
— Американците плащат данъци през април. Аз съм еритрейка.
Следващата пещера, до която стигнаха, беше огромна. Лъчът на фенерчето не можеше да я освети цялата, но съдейки по ехото, Мърсър изчисли, че пещерата е с размерите на футболно игрище. Той веднага позна миньорската техника, използвана за изкопаването й. Големите пространства изискваха галерията да бъде изкопана в рудните залежи и сводът да е подпрян с подпори, поставени нагъсто. Това беше обичайна техника във въгледо-бивните мини, но не много ефикасна в диамантените и Мърсър се изненада, че са я използвали, за да експлоатират залежите от кимберлит. Подпорите бяха много и двамата имаха чувството, че вървят между стволовете на гъста вкаменена гора или в зловещите катакомби под стара катедрала. Мърсър остана изумен, че надзирателите на мината са проектирали и осъществили тази система. Таванът беше в ужасно състояние — напукан и набразден от огромния натиск на земните пластове отгоре. Мърсър предположи, че след стотина години подпорите ще поддадат под тежестта на скалната маса и пещерата ще се срути.
Погледът му бе привлечен от някаква сянка. В същия миг Селоме изпищя и бе повалена на земята. Мърсър също бе прикован от връхлитащо привидение, което се материализира от мрака. Главата му се удари в камъка и съзнанието му се замъгли. Не беше възможно там долу да има нещо живо. Мината беше затворена от хиляди години. Злобният ритник в корема го върна в реалността. Нямаше значение какво или кой е при тях. Щяха да бъдат убити. На лъча на фенерчето, което бе изпуснал, проблесна нож. Автоматът беше далеч в сенките.
Съществото скочи върху Мърсър, който още лежеше зашеметен. Той успя да вдигне ръка и да отклони острието, насочено към гърдите му, и после завъртя нападателя и го удари в ребрата. Но вместо да бъде забавен от атаката, човекът обезумя и го удари с лакът в челюстта. Пред очите на Мърсър падна мрак. Той щеше да загуби битката, но Селоме скочи на гърба на нападателя и го дръпна за миг от Мърсър.
Тя получи жесток удар в лицето, завъртя се и политна към земята. Мърсър запълзя, за да намери автомата, но съществото отново се нахвърли върху него и заби нож в крака му. Мърсър извика от болка, изви се и удари човека по бузата с опакото на ръката си. За свой ужас той усети, че ръката му потъна в противното лице и видя как оттам изхвърча парче плът. Нараняването обаче не забави атаката и Мърсър имаше чувството, че се бие с демон, обитаващ лабиринта.
Той се измъкна извън обсега на чудовището, скри се в мрака зад една от подпорите и видя лицето на нападателя. Беше един от главните главорези на Джанели, водачът на суданските бунтовници, Махди. Мърсър си спомни, че единият от пазачите, които бе пленил, имаше превръзка. Това бе махнал от лицето на Махди.
Нямаше време да разсъждава как суданецът е избягал от еритрейците, нито как е успял да ги проследи. Знаеше, че бунтовникът ще понечи да вземе автомата, и трябваше да стигне пръв до оръжието. Мърсър се съсредоточи върху мястото, където Махди го бе ударил за пръв път. Нещо лъскаво привлече погледа му, но беше твърде далеч, за да е калашникът. Той тръгна смело, като протегна ръце напред, за да не се блъсне в някоя от каменните колони. Селоме продължаваше да пищи, сякаш мислеше, че в галериите обикаля привидение.
Двамата мъже видяха оръжието, когато в него се отрази светлината на фенерчето. Махди беше по-близо до автомата, но Мърсър имаше по-бързи реакции. Те се хвърлиха и го сграбчиха едновременно.
Мърсър хвана по-здраво автомата и го издърпа от бунтовника. Махди го ритна с коляно в ръката, която мигновено се парализира. Изведнъж оръжието се озова у суданеца. Мърсър се бореше под тежестта на Махди и използваше само ранената си ръка, за да се предпазва от освирепелия бунтовник. Така успя да бръкне в чантата, преметната на рамото му.
Смяташе да използва бързо горящия детонаторен шнур и динамита, които носеше, в случай че се наложеше да взривят препятствията по пътя си, но сега имаше по-неотложна цел. Махди или не забеляза, или не разбра какво става, когато Мърсър хвърли фитила на главата му. Суданецът се смееше, защото знаеше, че има предимство, но щом видя пламъка на запалката в ръката на Мърсър, очите му се разшириха от ужас. В онези последни секунди той проумя каква е примката, която Мърсър бе нахлузил на врата му.