— Съжалявам, че трябваше да ги видиш, преди да обядваш — каза Хайд, но в гласа му не прозвуча нотка на извинение.
Целта на снимките беше да предизвикат определена реакция, Мърсър го разбра и се подготви за онова, което предстоеше.
— През 1989 година — продължи Хайд — НАСА и Американските военновъздушни сили изстреляха шпионски сателит с кодово име „Медуза“, който трябваше да бъде очите на отбранителната програма „Звездни войни“. Но се случи инцидент и сателитът се разби, преди да е обиколил дори веднъж Земята. Докато е падал, фотоапаратите са направили серия от снимки. Тъй като заснетите райони не се смятат за стратегически важни и военновъздушните сили не са успели да настроят сателита, снимките са стояли забравени цяло десетилетие. Дори след като бе намалено нивото им на секретност, никой не им обърна внимание. Те показват предимно неясни, дори за създателите на системата гледки. Най-ясните фотографии показват днешна Северна Еритрея и Източен Судан.
Хайд извади от папката още снимки и ги сложи пред Мърсър.
Макар че бе запознат със сателитната фотография, Мърсър не бе виждал подобни изображения. Те бяха двайсет на брой и приличаха на рентгенови снимки. Сякаш гледаше под земята. Скалните пластове бяха показани в различни оттенъци на сивото, а подземните води представляваха ярки бели кръгове и спирали под призрачното изображение на релефа на повърхността.
— Тези снимки са от Северна Еритрея и показват дълбоките пластове под повърхността на земята. Докато „Медуза“е падал, компютърът на борда е изпълнявал предварително програмирани инструкции, увеличавайки мощността на фотографската си разделителна способност с всяка следваща снимка — обясни Хайд, докато Мърсър разглеждаше фотографиите, отбелязвайки разликите между тях. Все едно гледаше напречно сечение, изобразяващо последователните пластове.
Мърсър се изуми от способностите на сателита.
— Какъв е този „Медуза“, по дяволите?
— Възможностите му са далеч по-големи от това, което е представено тук. Когато видях снимките, и аз зададох същия въпрос. Човекът от военновъздушните сили, който ми ги показа, сравни „Медуза“с медицински томограф или скенер, пред които традиционният рентген е нещо като отживелица от деветнайсети век. Говорим за най-сложната апаратура, създадена от човека. Ако не се беше разбил, сателитът щеше да нареди Съединените щати на челно място в орбиталното наблюдение и събирането на разузнавателна информация.
— Изумително. — Мърсър нямаше представа накъде бие Хайд, но не можеше да потисне любопитството си. — Все пак не разбирам какво общо има това с мен.
— Ще ти покажа нещо и да видим какво ще кажеш. — Хайд извади още една снимка от папката.
Мърсър я погледна. Фотографията не се отличаваше от останалите, направени от сателита „Медуза“.
— Един от учените, участвали в създаването на сателита, е много запален по геологията. Обича да се нарича „скална хрътка“. Докато моделирал системата, той имал задачата да разработи компютърни симулации на потенциала на „Медуза“. Заради природните богатства на Южна Африка минно-геоложките компании са изучили подземните пластове и регионът е един от най-добре каталогизираните в света. Виждаш района около Кимбърли, Южна Африка, както би изглеждал, ако „Медуза“ бе използвал позитронната си камера.
Мърсър разбра и после го видя.
Първоначално известен като Могилата Коулсбърг заради малкия хълм в южноафриканската равнина, Кимбърли се бе разраснал в процъфтяващ град в началото на двайсети век, когато там бяха открити диаманти. За няколко години в саваната изникна град, откъдето произлизаха богатствата на бележити личности като Сесил Роудс и корпорацията „Де Беер“. Диамантите в Кимбърли отдавна бяха свършили, но в земята бе останала яма, широка и дълбока една миля. Това беше устието на така наречената рудна жила от кимберлит.
Кимберлит е името на вид перидотит, руда, съдържаща диаманти. Мърсър имаше в кабинета си голямо парче оттам, което пазеше за късмет. Двата минерала се срещат в комбинация като златото и кварца. Жилите от кимберлит стигат до недрата на земята и са съставени от разтопен материал, включващ диаманти, и се извисяват към повърхността под огромно налягане. Създадени в течната вътрешност на земята, диамантите представляват въглерод, който се различава от графита, използван за моливите, само по това, че природата е отделила повече време за топлинната обработка на атомите и ги е подредила в съвършени кристали. Откакто за пръв път са били открити в Индия, диамантите имат силата да омайват хората и да тласкат народите към войни. Заслепяващата им красота е огледално отражение на алчността, а чистотата им — на човешкото падение.