— Интересно.
След известно време думите му щяха да се превърнат в несвързано бръщолевене на луд, докато се бореше с мрака, тишината и смъртта.
Разтърси го още един пристъп на кашлица. Гърдите му не можеха да се повдигат и вътрешното налягане заплашваше да натроши като стъкло ребрата му. Той се запита дали ще развие пневмония, която ще го убие, преди живакът да съсипе двигателната му система и да увреди мозъка му. Мърсър си спомни, че началната фаза на отравянето с живак е тремор на крайниците, но не можа да определи дали треперенето на краката му е реално или въображаемо.
Вместо да разсъждава за неизбежното, той се замисли за синьото сияние. Ами ако не бе видял статично електричество или експлозия на метан, а кивота, който вече беше изгубен завинаги под тоновете скали?
— До края на живота си ще се питам за това.
ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ
Дик Хена прати по дяволите години на подготовка, когато се обади по телефона. От първите дни на брака им Фей действаше неуморно, за да внесе малко култура в живота на съпруга си работохолик. Бе започнала внимателно — с посещение на чуждестранен филм или екзотичен ресторант — и с течение на времето го приучи да ходи на мюзикъли и наистина да се наслаждава на операта. Главният й неуспех беше твърде ранното въвеждане на балета, който вечно го бе изнервял, но в нощта, когато той се обади на Мърсър, Фей премина друга невидима граница. Не че Дик не се интересуваше от тежкото положение на хората в Тибет, но два часа гонгове, монотонно пеене и танци на тибетската национална трупа му дойдоха прекалено много.
Той се извини и каза, че трябва да отиде до тоалетната, измъкна се от ложата в центъра „Кенеди“, излезе от огромния театър и си проправи път до фоайето с червен мокет. Телохранителите му от тайните служби също изглеждаха доволни, че временно напускат представлението. Хена застана до бронзовия бюст на покойния президент Кенеди — най-грозната скулптура, която бе виждал, отвори мобилния си телефон и набра номера на Мърсър за стотен път през последните седмици. Знаеше, че опитът му ще бъде неуспешен, но не бе чувал нищо за приятеля си, а докладите на Държавния департамент за насилието в Асмара го безпокояха.
Беше се приготвил да прекъсне връзката след петото иззвъняване, когато непознат глас отговори на английски със силен акцент.
— Ало, свързахте се с телефона на Филип Мърсър. Той е погребан жив. Мога ли да направя нещо за вас? Казвам се Хабте Маконен.
Петнайсетминутният разговор, който последва, сложи край на концерта. Хена изпрати един от агентите да се извини на Фей от негово име. Като почти всеки друг съпруг в страната, той реши, че когато се пенсионира, ще се реваншира пред жена си за годините на неизпълнени обещания. Телефонът в лимузината му беше по-безопасен от мобилния и монтираното устройство за промяна на гласа беше последната дума на техниката. Хена говори през целия път до Пентагона.
След като предупреди Мардж Доил, той се обади в Пентагона и помоли да го свържат с Томас Морисън. Лимузината стигна до сградата на Министерството на отбраната, точно когато намериха адмирала.
— Добър вечер, Дик. Как си? — весело попита предсе-дателят на Съвета на началник-щабовете.
— Имам подарък за теб, но ще трябва да го разопаковаш — отговори Хена. — Къде си?
— Вкъщи. Синът ми е тук да търси колеж на дъщеря си. Тя иска Хауърд, защото там учат чернокожи, а той — Джорджтаун, заради репутацията му.
— Кажи им, че ще трябват да ровят в справочниците без теб. Аз съм в Пентагона. И ти ще искаш да дойдеш тук.
— Какво става?
— Намерих снимките от „Медуза“, но ще ни трябва огнева мощ, за да си ги възвърнем.
Гласът на адмирал Морисън стана сериозен в мига, когато чу името „Медуза“.
— Не казвай нищо повече. Веднага ще си обуя обувките и след половин час ще бъда там.
Военните винаги знаеха точния час на пристигането си, независимо от състоянието на уличното движение. След двайсет и девет минути Морисън влезе в сградата на Пентагона. След него крачеха двама униформени помощници. Двамата с Хена се ръкуваха, тръгнаха към асансьора и влязоха в кабинета на Морисън час след обаждането на Хабте. Този един час беше най-дългото забавяне в поредицата от събития, които последваха. Хена набързо преразказа разговора си с еритрееца и описа положението.
— Северна Еритрея, а? — Морисън разгледа картата на, света зад бюрото си и се усмихна. — Какво случайно съвпадение. След последния ни разговор военна част от морски пехотинци бяха пренасочени на боен щурмови кораб амфибия край бреговете на Сомалия. Там има двеста командоси, които смятаха да си починат в Италия и сега са ядосани заради новото си назначение. Обзалагам се, че с удоволствие ще дадат отдушник на гнева си.