В единия ъгъл на пещерата бяха струпани примитивни оръдия на труда — кирки и лопати. Някои бяха предназначени за възрастни, а други — за деца. До тях имаше купчини от изгнили кожени ведра и манерки.
— После ще оплакваме повредените исторически предмети — каза Мърсър. — В момента единственото ми желание е да се измъкнем оттук и да се погрижим за някои неща.
Той постави в нишата експлозиви, които извади от чантата си, като внимаваше да използва само толкова, колкото да разруши част от стената. Нямаше представа какво става в главния тунел отвъд преградата и не искаше да известява присъствието си, докато не бъдеше готов.
— А фитилът? Нали го използва срещу Махди? Мърсър извади още детонаторен шнур от чантата си и отряза малко.
— Второто правило на миньорството при твърди скали — никога нямаш достатъчно фитил.
— А какво е първото? Мърсър показа динамита.
— Никога нямаш достатъчно експлозиви. Фитилът горя много по-бавно от онзи, с който бе обезвредил Махди, затова двамата имаха време да се скрият в окопа, който Мърсър бе изкопал с помощта на Селоме. Той легна върху нея и закри с ръка главата си. Експлозивът се взриви и върху тях се посипаха отломки. Мърсър отвори очи и примигна. Стената не се беше.
Пещерата се изпълни със светлина отвън. Нито един от двамата не вярваше, че ще види отново слънчевата светлина, и те се прегърнаха от радост.
— А сега, да сложим край на всичко. — Мърсър преметна през рамо чантата си, взе автомата и поведе Село-ме в тунела.
В шахтата отекнаха изстрели и той бързо бутна Селоме обратно в пещерата.
— Стой тук и не мърдай, докато не се върна. Ти спаси живота ми. Сега е мой ред.
Мърсър не знаеше кой използва мината за прикритие. Край него свистяха куршуми, докато пълзеше напред. Очите му се приспособиха към слънчевата светлина, изпълваща шахтата, но мъглата от барута беше почти непрогледна, така че трябваше да се приближи достатъчно, за да разпознае хората, които стреляха към лагера. Бяха суданските бунтовници. Хабте сигурно се бе обадил на Дик Хена, защото Мърсър предположи, че ответният огън, рикоширащ в тунела, е от морските пехотинци.
Бунтовниците бяха заели отбранителни позиции срещу американските командоси и явно имаха намерение да стрелят, докато им свършат патроните. Морските пехотинци сигурно знаеха за миньорите в мината. Ето защо не бяха поставили експлозиви. Мърсър си спомни за атаката на Махди и за бруталното изнасилване на жените, така че не изпита нищо, когато вдигна автомата.
Застреля четирима суданци в гърба и останалите двама в гърдите, веднага щом се обърнаха да видят внезапно появилата се заплаха зад тях. Изпълзя до барикадата им и трескаво започна да търси нещо бяло, което да размаха пред морските пехотинци, за да престанат да обстрелват входа на тунела. Намери носна кърпа в джоба на един от мъртвите мъже, размаха я и чу заповед на английски да се спре огънят.
— Не стреляйте. Аз съм американец — изправяйки се, изкрещя той.
— Доктор Мърсър? — чу се глас с провлачен тексаски акцент, който надвика шума от продължаващото сражение по-нататък в мината.
— Да, аз съм Мърсър. — Еуфорията, която би трябвало да изпитва, бе потисната от желанието му да накара Джанели и суданците да страдат заради случилото се през последните две седмици. — С мен има една жена, а долу са барикадирани четирийсет миньори. — Мърсър се огледа, за да види къде бяха намерили укритие морските пехотинци, но не ги забеляза. Имаше много места, където можеше да се скрият — зад разхвърляните сандъци от съоръженията, зад някоя от машините или зад една от безбройните купчини камъни и пръст, изкопани от мината.
— Ще трябва да издържите още малко. Положението е адски напечено.
Думите на командоса бяха заглушени от моторите на щурмови хеликоптер „Апачи“, който летеше ниско над пустинята. От оръдието му се лееше поток от куршуми.
Мърсър най-сетне забеляза групата морски пехотинци. Бяха се свили зад преобърналия се и още горящ булдозер. Командирът им го видя и му махна, сетне поведе взвода си към лагера. Мърсър пресуши съдържанието на две манерки с вода и когато морските пехотинци се скриха от погледа му, изскочи от мината и се запромъква между купчините. Макар че дъждът бе спрял, небето още беше облачно. Той се придвижваше бавно заради горещината и влагата. Гърдите го боляха при всяко поемане на въздух. Раната на крака му пулсираше. Изведнъж небето над главата му се взриви. Ударната вълна го блъсна и повали на земята. Ушите му започнаха да пищят. Мърсър се претърколи и запълзя по пясъка.
На шейсет метра над него горящият хеликоптер се въртеше неконтролируемо, описвайки спирали във въздуха. От мотора изригнаха облаци от пушек, а роторът му се разпадна като осколочна бомба. Някой от суданците бе изстрелял ракета земя-въздух и го бе улучил. Хеликоптерът се разби наблизо и Мърсър отново бе повален на земята от ударната вълна. Наоколо се посипаха отломки, но като по чудо никоя не падна върху него.