На три километра от брега на морето израелските екстремисти завиха на север, за да се срещнат с изтребителите, движещи се извън обсега на крайбрежната охрана на Саудитска Арабия. Нямаше начин тежкотоварният „Супер Сталиън“ да изпревари „Блекхоук“, макар че се опитваше. След няколко минути американският хеликоптер зае позиция над огромния ротор на израелския.
— Дано идеята ти да е страхотна — извика помощникпилотът. — Радарът показва, че самолетите ще ни настигнат след четири минути. Мърсър работеше трескаво.
— Когато извикам, наклонете хеликоптера силно наляво, и после кацнете върху копелетата. Бързо. Самолетите може да стрелят, дори след като унищожа „Стали-ън“.
Той смени честота на предавателя, за да говори с Йосиф.
— Слушай внимателно, негоднико.
— Аха, отново добрият доктор — подигравателно отговори израелецът. — Мислех, че вече сте се отказали да ни преследвате.
— Предпочитам рулетката, но съм достатъчно добър и на покер, за да знам, че когато блъфирането свърши, играта е приключила.
Йосиф се напрегна и забави отговора си.
— Мислиш, че блъфирам? Не забравяй, че не залагаш своя живот, а този на приятеля си Хари Уайт.
— Знам, че блъфираш, задник. — Мърсър изчисли колко време ще пада предмет с тегло половин килограм от вратата на единия до покрива на другия хеликоптер, после отряза парче фитил от намотката в чантата си и завърза с него последната пръчка динамит. — И след минута ще платиш най-високия залог от всички.
— Самохвалко — изсмя се Йосиф. — След една минута, ако не престанете да ни преследвате, двата Ф — 16 ще ви взривят. Да, може и да умра, но и Хари Уайт ще умре. Отмъщението може да те удовлетвори, но няма да му се радваш дълго.
— Трябва да знаеш кога да пасуваш, партньоре. — След няколко опита Мърсър запали фитила и извика. — Сега!
Пилотът наклони „Блекхоук“и когато пусна експлозива, Мърсър осъзна, че няма да улучи покрива на израелския хеликоптер.
Той отвори уста да изкрещи от отчаяние. „Блекхоук“ се наклони и рязко се сниши. Мърсър не изпускаше от поглед израелския хеликоптер и фитила с динамита, летящ към него.
Роторът на хеликоптера създава въздушно течение с високо налягане под перките и ниско налягане отгоре. При хеликоптер с размерите на СН — 53 тонове въздух нахлуват във вихъра около ротора, съсредоточавайки се в корпуса като ядро на ураган. Динамитът попадна точно в тази вихрушка. Малката бомба можеше да прелети безобидно край хеликоптера, но бе привлечена от вътрешната струя, създадена от въртенето на перките, и промени посоката си. Част от секундата, преди роторът да разкъса пакета, пламъкът стигна до експлозива.
Хеликоптерът изчезна зад уголемяващо се кълбо от огън и когато след малко отново се появи, се видя, че шестте перки на ротора и половината от горната му част липсват. Моторът бе престанал да работи и само инерцията го носеше във все по-бавна парабола. Мърсър не мигна, докато „Супер Сталиън“ не падна в кобалтовосиньото море и след секунда се скри от погледа му. Вълните угасиха пламъците на взривените му резервоари.
— Приближи се до арабския бряг и под техния радарен чадър — извика Мърсър на пилота, но ветеранът вече извършваше маневрата.
Хеликоптерът увеличи максимално скоростта и се понесе над морето.
— Самолетите се отправят на север — изкрещя след минута помощник-пилотът.
Мърсър беше твърде уморен, за да го е грижа за тях, но извика радостно заради екипажа.
— Да се върнем в мината. Още не сме си свършили работата там.
След четирийсет минути те чуха разговорите по радиопредавателите на другите „Блекхоук“, които пренасяха ранените към бойния кораб амфибия.
Хабте пръв посрещна Мърсър. Най-напред тържествено стисна ръката му, а после го прегърна толкова силно, че болка отново прониза ребрата на Мърсър.
— Мислех, че повече няма да те видя. — Еритреецът се опитваше да не издава вълнението си, но гласът му го предаде.
— Разминах се на косъм.
Сетне към малката група до хеликоптера се приближи Селоме. Тя също прегърна Мърсър. Целувката й беше всеотдайна, сякаш се опитваше да вложи в нея всички чувства, които изпитваше. Отговорът на Мърсър беше не по-малко въодушевен.
— Добре съм, не се тревожи — изпревари въпроса му Селоме. — Морските пехотинци освободиха миньорите и ги изпращат заедно с най-тежко ранените в базовия си кораб.
Нивото на адреналин в организма на Мърсър още беше високо. Всичко му се струваше като сън. Само преди час той се бореше за живота си, а сега държеше ръката на красива жена, заобиколен от сериозни, но доволни ко-мандоси. Дълго време щеше да преодолява ужаса и болката, но за няколко минути имаше чувството, че е непобедим, и тази мисъл го накара да се усмихне.