Мърсър сложи компютърната проекция на Кимбърли до една от снимките, направени от „Медуза“, и веднага забеляза десетина прилики между двете. Той не позволи на въображението си да се развихри, а ги разгледа повнимателно. Истината беше там. Сърцето му заби учестено и пръстите и дланите му се изпотиха от вълнение. Подобно откритие се правеше веднъж в живота и Хайд го бе сложил пред него. Заровената в дивата пустош жила от кимберлит много приличаше на откритите случайно залежи преди век и половина в Южна Африка. Мърсър погледна Хайд. Изуменото му изражение потвърди подозренията на заместник-държавния секретар.
— И някои от нашите хора мислят така. Ако в Еритрея има диамантена жила, това би означавало просперитет за една нация, която няма абсолютно никакви перспективи.
Мърсър потисна вълнението си и положи усилия гласът му да прозвучи безразлично.
— Това е интересно, но доколкото познавам района, никога не е имало признаци, че там могат да се намерят диаманти или техните маркиращи минерали. Не мога да кажа със сигурност, че Еритрея е претърсена основно, но едва ли подобна находка би останала незабелязана през последните сто години, особено след като страната беше под британска протекция след Втората световна война. Британците не биха пропуснали такова нещо.
— Но не са имали „Медуза“. Сателитът бе унищожен, преди да бъде настроен, затова не знаем на каква дълбочина е жилата, нито къде точно се намира. Може да е на хиляди метри под земята. Невъзможно е да се определи, освен ако не изпратим човек на място, за да проучи района и да види какви съкровища има там.
Въпреки нежеланието си, Мърсър бе заинтригуван от вероятностите. Той разсъждаваше прагматично и знаеше, че шансът показаното на снимката да е кимберлит е малък. И дори да беше кимберлит, по всяка вероятност жилата не съдържаше диаманти. Бяха открити много ялови жили. Или пък искрящото й съкровище бе отмито от ерозията през вековете, докато рудният пласт си бе проправял път към повърхността на земята. Група изследователи можеха да прекарат целия си живот, потящи се под лъчите на изгарящото слънце в дивата пустош, без да открият и следа от диаманти. „От друга страна…“
— Сега разбираш защо исках да говоря с теб — каза Хайд. — Трябва обаче да те предупредя, че най-доброто, с което разполагаме от снимките, е район от триста квадратни километра в най-негостоприемния терен на планетата. Но аз вярвам, че ти ще откриеш жилата кимберлит и ще докажеш дали там има диаманти или не.
Хайд млъкна, докато сервитьорът прибираше чиниите, после продължи.
— Освен това трябва да ти кажа, че до извоюването на независимостта си онази част на Еритрея е била свидетел на някои от най-ожесточените сражения през войната и е осеяна с четвърт милион противопехотни мини благодарение на съветските поддръжници на Етиопия. Там вилнеят и бандити от Судан. Само преди няколко месеца научих, че съвсем близо до центъра на района на издирването зверски е бил убит австрийски археолог.
— И това ли е част от агитацията? — Мърсър би трябвало да бъде разубеден от тези две предупреждения, но въпреки това интересът му нарасна. Той бе разговарял с Хари за потребността си от предизвикателство, преминаващо границите на обичайната му работа, и Хайд му го предлагаше.
— Не — усмихна се широко заместник-държавният секретар. — Просто исках да ти кажа всичко, което знам. Не желая да има тайни между нас. Мисията е рискована и трябва да си информиран, преди да вземеш решение.
— Защо не поверите тази задача на еритрейците? — попита Мърсър и повика сервитьора. Не знаеше дали Хайд е жаден, но той искаше още една водка.
— Уместен въпрос. Отговорът е много прост. „Медуза“ никога не е съществувал.
Мърсър го погледна озадачено.
— Военновъздушните сили ми дадоха тези снимки, но те още се смятат за секретни. Трябваше дълго да ги убеждавам да ми позволят да ти ги покажа, но няма начин да ги предоставим на чужда страна. Моят човек във Въоръжените сили не можа нито да потвърди, нито да отрече дали след „Медуза“ са били изстрелвани други сателити с подобни възможности. От съображения за националната сигурност тези снимки официално не съществуват.
Мърсър не каза нищо. Изчака Хайд да продължи, защото знаеше, че има друга причина. Мърсър бе общувал достатъчно дълго с високопоставени държавни служители от Вашингтон, за да знае, че истинските им мотиви са съвсем обикновени.