Выбрать главу

— Това е чудесно, но аз щях да те питам дали си готова за ваканцията.

Към тях се приближи морски пехотинец, който протегна ръка на Мърсър. Двама пазачи зад него държаха Джанкарло Джанели и Джопи Хофмиър. Усмивката изчезна от лицето на Мърсър и сивите му очи станаха безмилостни.

— Капитан Джеймс Сандърс от Морската пехота на Съединените щати — представи се червенокосият коман-дос. — Чест е да се запозная с вас, доктор Мърсър.

— За мен е чест, капитане. — Мърсър стисна протегнатата ръка. — Благодаря ви от името на всички нас.

— Просто си вършим работата, сър — скромно отговори Сандърс. — Реших, че ще искате да видите тези двама типове, преди да ги откараме оттук. ФБР вече изпратиха агенти в Асмара, които ще ги придружат до Европа, където ще бъдат съдени.

— През последните седмици се нагледах на грозни неща, но въпреки това благодаря. — Да, така е.

Сандърс направи знак на пазачите да заведат двамата чакащия хеликоптер, но когато се приближиха на ня — колко крачки от него, Мърсър промени решението си. — Един момент, капитане.

Двамата пленници бяха изцапани и раздърпани от опита си да избягат, но не бяха ранени. Мърсър се обърна първо към Хофмиър.

— Вече сритах задника ти веднъж, затова няма да си правя труда да се занимавам с теб. — После Мърсър насочи омразата си към Джанели. Италианецът изтръпна от убийствения му поглед. — Но с теб ще се позабавлявам.

Мърсър сви юмрук и се прицели в лицето на Джанели, но не замахна.

— По дяволите, не си заслужава усилието. Джанели въздъхна облекчено и отвори широко очи от почуда, когато Мърсър се обърна.

— Но все пак. — Мърсър се завъртя и удари индустриалеца, поваляйки го на земята. — Благодаря, капитан Сандърс. Мисля, че се нуждаех от това.

Мърсър прегърна с едната си ръка Селоме, а с другата Хабте и тръгна, като се подпираше на тях. После изправи гръб. Предишният пламък се завърна. Хрумна му дяволита мисъл и лицето му засия.

— Какво ще кажете, ако отидем да намерим сейфа на Джанели и разберем за какво е била цялата суматоха?

МАСАДА, ИЗРАЕЛ

В страна, където почти всяка сграда, хълм и пещера имат древна история, все пак малко места предизвикват такова страхопочитание, каквото крепостта на цар Ирод в Масада. Крепостта се намира на върха на планина с формата на диамант и гледката не може да се сравни с никоя друга в света. Мъртво море — най-дълбоката падина на Земята — се простира в сянката и, на триста метра под морското равнище. Солената мъгла над безжизнените му води не позволява да се види крайбрежието на Йордания, което е само на десетина километра оттам.

Масада е била построена като непревземаема отбранителна крепост, но станала любимо убежище на цар Ирод, който не пожалил нищо, за да я направи легендарна. Там имало два двореца и басейн, пълен през цялата година, въпреки жестоките сушави лета. Но не архитектурата прави Масада толкова важна, а онова, което се е случило през първи век след Христа, когато еврейските зелоти се сражавали с римските си господари.

По време на бунта Масада била превзета от Менахен Бен Йехуда и се превърнала в убежище на зелотите. А след четири години на война и още три на обсада станала последната им крепост. Използвайки еврейски роби, римляните направили огромен мост към върха на планината, внушителен инженерен подвиг за времето си, и когато най-после проникнали отвъд крепостните стени, открили погребална клада. Обградени от Десетия римски легион под командването на прокуратор Флавий Силва, деветстотин шейсет и седем евреи предпочели самоубийството вместо да се предадат на армията, държала ги под обсада.

Подобно на Западната стена, и Масада се превърнала в осезаема връзка с еврейската история, място за поклонение и почит. В днешно време всеки войник, постъпил в израелската армия, тържествено полага клетва пред брулената от вятъра светиня на площ трийсет акъра, спомен за героизма и силата на неговия народ.

Ето защо министър-председателят Литвинов беше толкова ядосан, когато хеликоптерът му се спускаше в нощта. Сигналните светлини блестяха ярко над пясъчния планински връх. Как се осмеляваше Левин да оскверни това място, съгласявайки се да се предаде там? Безочливостта му не познаваше граници.

Левин бе изчезнал скоро след като Хари Уайт бе откаран в Съединените щати. Министърът на отбраната се бе разминал на косъм с ареста и оттогава Шин Бет не можеха да го открият. Увериха Литвинов, че това е само въпрос на време, но след две седмици Левин бе сякаш потънал вдън земя, макар че явно продължаваше да търси кивота със завета. Министърът на отбраната бе успял дори да накара изтребители да се подчинят на заповедите му и бе изпратил товарен хеликоптер в Еритрея, за да спаси екипа му там. Пилотите на изтребителите не знаеха, че правителството не е издало разрешение за мисията им, но въпреки това бяха уволнени от активна военна служба и предстоеше разследване.