— И? — Фей беше най-развълнувана от всички, макар да знаеше историята.
— Вероятно си чул слухове за огромен диамант, намерен, докато сте работили в мината. Е, оказаха се верни. Диамантът тежи сто и двайсет карата и експертите в Антверпен казаха, че ще го шлифоват до шейсет.
— Господи! — изуми се Мърсър. — Диамант с такъв размер е безценен. Някой колекционер би дал цяло състояние за правото кристалът да носи неговото име.
— Вече е говорено по този въпрос.
— Кой е щастливецът?
— Народът на Еритрея го подари на Природонаучния музей „Смитсониън“. Диамантът ще бъде изложен в геоложката зала. — Дик Хена сияеше. — И ще се нарича „Мърсър“.
Мърсър усети, че в очите му напират сълзи, и се обърна, преди другите да видят колко е трогнат от този жест. Щом се съвзе, той погледна Селоме.
— Знаеше ли за това?
— Научих го, когато се обадих на министъра, отговарящ за мините — усмихна се тя. — От името на моя народ искахме по някакъв начин да ти благодарим за онова, което направи за нас.
Мърсър се почувства неудобно, но изражението му беше доволно.
През нощта Селоме и Мърсър се любиха в голямата спалня. Докато лежаха на влажните смачкани чаршафи, тя сложи глава на гърдите му, така че Мърсър да не вижда лицето й, когато говори.
— Изглеждаш променен от сутринта. Заради диаманта ли е?
Той я уважаваше достатъчно, за да отклони въпроса.
— Не.
Как да й обясни? С какви думи да й каже, че въпреки онова, което бяха преживели заедно, иска да се прибере вкъщи и да се върне към живота си преди обаждането на Прескът Хайд? Трябваше да забрави този кошмар. Не беше справедливо да включва и Селоме, но тя беше част от това. Всичко беше много болезнено — образите на Гиби, отец Ефраим и мумуфицираните деца, труповете, които бе открил в другата мина, и лицето на Чавес, когато могилата от камъни се взриви. Трябваше да минат години, докато ужасът избледнееше, а някои сцени щяха да го обсебват до края на живота му.
— Тогава са Дик и Фей — каза тя. — Те ти напомнят, че далеч оттук имаш друг живот, и ти изгаряш от нетърпение да се върнеш в него.
— Селоме, аз…
Не изгаряше от нетърпение, но трябваше да се върне. Мърсър искаше да прекъсне всяка връзка със случилото се и да обърне нова страница, ако иска възстановителният процес да започне.
— Знам, Филип, разбирам. Готов си да се прибереш вкъщи. Не мисли, че не очаквах това. — Тя беше на път да се разридае. — Когато се запознахме, усетих, че в теб има болка, нещо от миналото ти, от което не можеш да се отървеш. Болката вече изчезна, но може би се страхуваш, че и това преживяване ще те преследва.
Мърсър се усмихна.
— Ти накара спомените да избледнеят. Мислех, че съм се отказал от хората и съм се изолирал от тях, но ти ми напомни, че в душата ми още има жива искрица. Никога няма да да мога да ти се отплатя за онова, което направи за мен. — И в същия миг Мърсър осъзна, че може да го стори. — Заклех се пред себе си, че няма да казвам на никого, но ще споделя нещо с теб. Искам обаче да ми обещаеш, че тайната ще остане тук, затворена между тези стени.
Селоме се изви, за да го погледне. Сериозният му тон привлече вниманието й.
— В пещерата, където умря Махди, видях нещо, което не мога да си обясня. Опитвам се да проумея какво беше и да намеря научно обяснение, но не мога.
— Какво беше? — попита Селоме, предчувствайки какво ще чуе. Тялото й се разтрепери.
— Не приличаше на никое природно явление, което съм виждал. Беше неземна синя светлина. Блестеше и пулсираше като жива. Не видях какво я предизвиква, но съм убеден, че кивотът със завета беше там долу при нас. Левин е имал право.
— Трябва да кажем на някого! Боже мой, трябва го извадим. Знаеш ли какво означава това?
— Да. Колко хора умряха за кивота? Ако търсенето продължи, ще загинат още, докато целият Израел бъде унищожен, а може би и светът. Не, Селоме, не трябва да отиваме да го търсим. Кивотът беше затрупан под милиарди тонове скали и трябва да остане там. Спомняш ли си думите на отец Ефраим, че Господ е заповядал на Мениелек да го занесе в Африка? Може би това е било именно поради тази причина. Кивотът е бил предназначен да бъде символ за почитането на Бога, а не средство, заради което хората да се избиват. Още не сме готови за него.
— Но… — Гласът й постепенно заглъхна. Тя знаеше, че Мърсър има право.
— Казах ти го, за да знаеш истината. Това е подаръкът ми за помощта ти.
Селоме разбра какво му е струвало да разкрие тайната. Вътрешният конфликт бе изострил чертите на лицето му и свил мускулите на тялото му.