— Благодаря — прошепна тя. — Мисля, че моят подарък съвсем не беше толкова болезнен. Сега съм ти длъжница.
— Нямаме дългове. Квит сме.
— Е, какво ще правиш, като се прибереш вкъщи? — Спокойното й изражение показа, че наистина са квит. — Ще намериш ли ново приключение, което да завладява мислите ти и да ти помогне да ме забравиш?
— Никога няма да те забравя и не искам повече никакви приключения. След няколко седмици ще изнасям лекции в Пенсилвания по спасителни операции в мина, а после се надявам да замина за Гренландия като участник в научна експедиция. В сравнение с онова, което заедно с теб преживяхме, това ще бъде разходка.
Селоме се вторачи в очите му и се усмихна загадъчно.
— По време на всичките си издирвания намери ли онова, което търсиш?
Мърсър се замисли за миг.
— Не ме интересува целта, а самото издирване.
— В такъв случай, обещай ми, че през последната ни седмица заедно ще търсиш само мен.
Той изпълни желанието й.