— Другата причина е политическото решение на моя кабинет. — Хайд заговорнически се наведе напред. — Искам да поставя правителството на Еритрея пред свършен факт и да им дам не голи надежди за приказно съкровище, а точното местонахождение на диамантите, приблизителната им стойност и подходящите средства за добиването. Разбрах, че тази работа е занаятът ти. Искам да отидеш в Еритрея и да намериш жилата кимберлит, после да прецениш стойността на залежите и как да бъдат извадени диамантите от земята.
Мърсър продължи да мълчи. Беше сигурен, че Прескът Хайд го лъже и премълчава някои неща. Той не хареса заместник-държавния секретар по телефона, а сега го харесваше още по-малко.
— Ако се тревожиш за безопасността си, мога да ти кажа, че макар да нямам официално одобрение, доведох човек от посолството на Еритрея тук, във Вашингтон. Не се впуснах в подробности, само намекнах за вероятността там да има огромни минерални залежи, опипвайки почвата за евентуални възражения, ако поемем сами инициативата. Както се досещаш, планът ми беше приет радушно. Нямам разрешение от тяхното правителство, но успях да ти осигуря подкрепа — усмихна се Хайд. — Ако, разбира се, искаш да отидеш там.
— Намирането на жилата, ако изобщо е възможно, ще продължи месеци. Това е дълъг период, а времето ми не е евтино. Ще трябва да помисля. Ще ти отговоря след една-две седмици. — Нещо не беше наред. Хайд все още не му казваше всичко и колкото и да бе заинтригуван от проекта, Мърсър имаше лоши предчувствие. Видя как лицето на Хайд помръкна. — Проблем ли има?
— Не, но убедих съдружника си от Еритрея, че ще действаме бързо. Плановете вече са в ход.
Изведнъж ресторантът стана някак неуютен. Кожата му отново настръхна. Мърсър знаеше, че ще му бъде упражнен натиск, и вместо да откаже на Хайд по-късно, взе решение и стана.
— Тогава предполагам, че не съм подходящ за работата. Съжалявам. Знам как да пазя национални тайни, затова бъди сигурен, че никой няма да научи какво сме обсъждали. Моля те, не се опитвай отново да се свържеш с мен.
Мърсър не беше много ядосан, че са го излъгали. Това можеше да се очаква от високопоставен държавен служител като Хайд. Но не искаше да губи повече време да го слуша. В тази история имаше таен замисъл, който Хайд не желаеше или нямаше пълномощия да обсъжда. Причината нямаше значение за Мърсър. Можеше и да се дължи на професионално увреждане, но той знаеше, че предложението на Хайд не е решение на проблема му.
Мърсър не обърна внимание на бизнесмена на масата до бара, който търсеше нещо в куфарчето си. Вътре бе скрит усъвършенстван самонасочващ се микрофон. Разговорът беше записан.
КОЛИДЖ ПАРК, МЕРИЛАНД
Касетофонът бе поставен в средата на малката маса от пластмаса, имитираща дърво. Около нея бяха наредени четири стола, на които седяха шефът на екипа и трима от членовете. Всички бяха чули записа само четирийсет и пет минути след като Мърсър бе излязъл от хотел „Уилард“.
— Някакви коментари? — попита Ибрихам, водачът на екипа.
— Прилича на провал — каза единствената жена сред присъстващите. — Той няма да се хване на въдицата.
— Съгласен съм — рече друг член на екипа.
— Изненадан съм от подробностите, които Хайд му разказа — отбеляза най-опитният агент в екипа. — Последните двама, към които се обърна, чуха много по-малко от Филип Мърсър.
— Да — съгласи се водачът. — Но те нямат репутацията на Мърсър. Прочетох досието му. Научната му подготовка и професионалният му опит са безупречни. Изпълнявал е множество тайни мисии, първо през войната в Персийския залив, а по-късно по време на кризата в Хавай и миналата година, когато бе застрашен нефтопроводът в Аляска. Обзалагам се, че Хайд е избрал Мърсър още от самото начало, но пробва с другите двама, защото Мърсър беше зает.
— Какво да правим? — попита жената. — Доктор Мърсър очевидно не проявява интерес. Да изчакаме ли да видим кой е следващият в списъка на Хайд?
— Не. Трябва веднага да поемем инициативата. Вече изразходвахме една четвърт от бюджета си, а операцията още не е започнала. Налага се да се намесим по-активно. Ако няма резултати, може скоро да ни отзоват. А мисията е изключително важна и това не трябва да се случва — каза Ибрихам, който вече имаше план. — Мисля, че Филип Мърсър е човекът, който ни е нужен. Хайд не успя да го завербува с обичайните методи, затова ние ще използваме друга, по-груба тактика. Необходимо ни е нещо срещу Мърсър, нещо, което да го принуди да отиде в Еритрея, при това не само като агент на Хайд, но и като наш. От досието му научих, че няма семейство, но трябва да открием някакво слабо място, уязвимост, която да използваме. Ограниченията отпадат. Случаят става приоритетен. Мърсър трябва да бъде в Еритрея до две седмици.