— Искаш да кажеш, че оперативният ни периметър е широко отворен?
— Да. Свободни сме да използваме всякакви средства, за да го принудим да приеме предложението на Хайд. Знаем, че Мърсър не би взел подкуп, защото е богат, но все трябва да има нещо, което да го убеди. Искам да го откриете. И да го използвате. Имате ли други въпроси? — Ибрихам видя, че всички са съгласни. — Добре. Залавяйте се за работа. Аз пак ще поровя в архивите, но се съмнявам, че ще намеря нещо повече.
Той освободи членовете на екипа, влезе в командната стая и затвори вратата след себе си. Включи компютъра и получи достъп до интернет. Очите му бяха съсредоточени в монитора, но мислите му бяха другаде.
Бе роден в семейство, което от деветстотин години живееше пред стените на Ерусалим и знаеше какво е традиция и саможертва. Когато беше млад, мнозина от приятелите му бяха християни и мюсюлмани, но родителите му бяха палестински евреи, които от поколения живееха в Свещената земя. Времето почти бе заличило различията в религиите. Но после започнаха конфликтите. След създаването на Израел първо кварталът на Ибрихам, а после и семейството му бяха разкъсвани от двойната си лоялност, раздвоявани между клана и Бог. Ибрихам също бе изправен пред дилема. От една страна, разпаленият палестинец в него кипеше от гняв, като гледаше народа си за пореден път изтикан от чужденци още от времето на завладяването му от Саладин преди петстотин години, а от друга, искаше неговите прокудени отвсякъде събратя евреи да имат държава, където няма да се страхуват от погроми и антисемитизъм.
Подобно на американците през Гражданската война, и семейството му бе раздвоено. Единият от чичовците му беше убит от друг по време на Интифадата, палестинското въстание, което избухна на Западния бряг и Газа през осемдесетте години на двайсети век.
Ибрихам се бе опитал да остане настрана от всичко това, но не след дълго също бе въвлечен в насилието. Повод стана убийството на любимата му братовчедка, млада жена с добри перспективи, която бе заклана от израелските сили за сигурност, защото се бе озовала на неподходящо място в неподходящ момент след демонстрация на ПЛО през 1989 година. Тогава Ибрихам грабна оръжие и започна нов живот на насилие. Загърбвайки морала, който го бе формирал, той съзнателно се превърна в онова, което ненавиждаше. Ибрихам стана терорист, мотивиран от извратената идея, че целта оправдава средствата.
— Ибрихам? — На прага на кабинета застана Йосиф, най-опитният член на екипа, ветеран, който бе видял много повече от другите, дори от Ибрихам.
— Влез, чичо. И ми спести разсъжденията.
Йосиф седна толкова близо до племенника си, че коленете им се допряха.
— За какво мислеше?
— За насилието и смисъла му.
— Насилието няма смисъл, а е инструмент като ралото, трактора или автомата АК — 47.
— Знам, но се питам за същността му.
Йосиф се усмихна снизходително. Той бе обучил Ибрихам след смъртта на братовчедка му, но младият мъж продължаваше да задава въпроси. Йосиф се гордееше, че Ибрихам не е от безмозъчните тъпаци, които сляпо изпълняват заповеди.
— Насилието няма същност. Само хората притежават такова нещо. И макар че идеалите на човечеството призовават за мир, ако сме заплашени, насилието е единственият избор. Тогава същността му става наше вътрешно убеждение. Използваме го за самозащита и това е естествено, но ако го използваме, за да убиваме, без да разсъждаваме, тогава нашата същност се превръща в унищожителна сила.
— А използването на насилие срещу Мърсър?
— Оправдано е. — Йосиф дори не се замисли по въпроса. — Особено след като чуеш каквото имам да ти казвам.
Не исках да го споменавам пред другите, а да го споделя първо с теб. Докато Мърсър разговаряше с Хайд, аз претърсих дома му. Нямах много време да прегледам всичко, но научих достатъчно, за да изпитвам някои подозрения.
— Продължавай.
— Алармената му система е хубава и осигурява защита, но не и срещу най-добрите в занаята. — Йосиф се усмихна и в краищата на черните му, хлътнали очи се появиха бръчки. — Трябва да призная, че съм твърде стар, за да слизам по стълбища, използвайки перилата.
— Какво намери?
— Склад от оръжия в килера. Картечен пистолет „Хеклер и Кох“, автоматичен пистолет „Берета 92“, амуниции, димни и осколъчни гранати, прибор за нощно виждане и няколко блокчета пластичен взрив. Наличието на тези неща е обезпокоително.