— Сувенири от мисии за американското правителство?
— Така предположих и аз, но щом ги е запазил, вероятно ще ги използва отново. — На лицето на Йосиф се изписа безпокойство. — Оръжията и фактът, че Мърсър очевидно умее да си служи с тях, повишават значително риска, когато мислим какви действия са необходими, за да го принудим да отиде в Еритрея.
— Но това няма да ни попречи.
— Смятам, че трябва бъдем изключително предпазливи. Инстинктите ми подсказват, че Филип Мърсър знае много повече, отколкото може да се научи от досието му в компютъра.
Ибрихам се замисли върху думите му.
— И още нещо. В тефтерчето на Мърсър видях служебния и домашния номер на Ричард Хена, шефа на ФБР. Мисля, че в познанството им има личен елемент, произлизащ от мисия в миналото.
Това разкритие разтърси Ибрихам.
— В момента не мога да направя нищо по този въпрос. — Гласът му се засили, когато в съзнанието му проблесна образът на целта им. — Онова нещо е там, чичо, чака в африканската пустиня, заровено от хиляди години, и ние ще го вземем. Символът на нашия народ, разпръснат по целия свят, връзката с Бога, която ще направи вярващи всички. Дори да е приятел на Хена, мислиш ли, че Мърсър ще застане на пътя ни?
Йосиф остана доволен, като видя пламъка в очите на племенника си. Това щеше да бъде последната му мисия. Веднага се бе съгласил да дойде, за да помогне на Ибрихам. Никой от другите не знаеше, че са роднини.
— Не.
АРЛИНТЪН, ВИРДЖИНИЯ
Въпреки онова, което бе казал на Хайд, Мърсър не преставаше да мисли за разговора им. Веднага щом се прибра вкъщи, той започна да преглежда справочници и огромни количества информация в интернет. Мръкна се и градът остана осветен само от розовата светлина на уличните лампи, но Мърсър не забеляза кога денят е преминал в нощ. За мнозина подобно проучване би било досадно, но той се забавляваше. Търсенето на някой факт неизменно водеше до безброй други насоки на издирване и това поддържаше интереса му. Беше лесно да се изгубиш в такъв поток от информация, но Мърсър пресяваше безполезните данни и подбираше важните елементи. Това беше дарба, от която той се възползваше максимално.
Последният му доклад до „Юкон Коул“ стоеше забравен в компютъра. Мърсър го прегледа, търсейки нещо, което да потвърди съществуването на диамантена жила в Северна Еритрея.
Но не намери нищо. Никъде не се споменаваше за залежи от кимберлит. Еритрея се намираше в края на Големия подводен риф и макар че преди милиони години там бе имало активна вулканична дейност, нямаше признаци за наличието на диаманти. Не беше открит нито един от маркиращите минерали, нито алувиални камъни изхвърлени от реки или потоци. Нямаше дори намек, че в Еритрея съществува диамантена жила.
Но сателитните снимки показваха друго. Мърсър не можеше да отрече, че те приличат много на компютърните проекции на околностите на Кимбърли. Може би за тази прилика имаше стотици причини, вероятно грешка в моделирането, но той не можеше да се отърси от мисълта, че Хайд има право и там наистина съществува неразкрита жила кимберлит.
Мърсър се стъписа от силното си желание предположението да е истина. Не бе ходил в Еритрея и не познаваше еритрейците, но искаше това да е вярно заради тях. Искаше го и заради себе си. От цяло десетилетие не бе откривана жила кимберлит и Мърсър искаше да бъде човекът, който ще намери следващата. Признаваше, че мотивите му са по-скоро егоистични, отколкото благотворителни, но ако успееше да намери диаманти, всички щяха да спечелят.
Той продължи да търси улики, но информацията сочеше, че Хайд греши. Но въпреки научната си подготовка, Мърсър продължи да издирва доказателства, потвърждаващи теорията на заместник-държавния секретар, вместо да развие хипотеза от събраните факти. Не можеше да се отърси от чувството, че Хайд има право.
Мърсър бе установил, че е постъпил правилно, като е отхвърлил предложението. Следобед се бе обадил на Дик Хена, но директорът на ФБР беше в Ню Йорк и Мърсър разговаря със заместничката му Мардж Доил. Тя разказа за миналото и бъдещето на Хайд, което не изглеждаше много светло.
Прескът Хайд произхождаше от семейство, работило за американското правителство от времето на написването на Конституцията. Фамилията Хайд бе играла важна роля във всеки важен повратен момент в американската история, от Войната за независимост, Гражданската война и преустройството до развитието на Съединените щати като суперсила през четирийсетте и петдесетте години на миналото столетие. Баща му бе служил при Айзенхауер, докато бе върховен главнокомандващ на съюзническите сили, а по-късно президент, при Алън Дълес през първите му години в ЦРУ и при Аделай Стивънсън в Обединените нации.