— Защо шест седмици?
— Снимките показват, че жилата е близо до границата ни със Судан. Дори с най-добрата охрана, смятаме, че можем да опазим екипа от мародери само шест седмици. Районът е един от най-опасните в Африка. Сигурно сте чули за археолога и водача му, които бяха убити там преди няколко месеца.
— Хайд спомена за това. Вижте, вие и той разполагате с достатъчно информация и без да показвате снимките от „Медуза“. Защо не се свържете с някоя от големите минно-геоложки проучвателни компании в Канада или Европа? Защо не ги помолите да намерят жилата?
— Мислихме за това. Но на този етап всяка сделка би била катастрофална. Минно-геоложките компании предпочитат да сключат сделки, които облагодетелстват само тях, те оставят малко в страните, където работят. Ако се обърнем към някоя от тях, ще се наложи да разкрием твърде много. Вижте какво се случи в Южна Африка и Намибия. От десетилетия парите от техните мини пълнят джобовете на европейците, а не на местното население. Ще бъдем в по-изгодна позиция да се пазарим, ако сами открием жилата.
— Напълно съм съгласен с вас. Ако там има диаманти, вие ще бъдете в уникалното положение да се поучите от другите африкански нации, които раздадоха богатствата си или видяха как корумпирани държавни служители ги ограбват. Но ще повторя, че ако имате сериозни намерения да търсите жилата, трябва да дадете на експедицията една година и да утроите бюджета. Така ще бъдете сигурни.
Селоме Нагаст се намръщи.
— Това е невъзможно.
— Тогава се откажете от идеята и използвайте парите, които ми предлагате, за да помогнете на народа си. Върнете част от бежанците от лагерите в Судан в родината им и с парите създайте някаква индустрия в Еритрея. Или ги дайте на Обединените нации, за да получите после помощ от тях, по дяволите. Каквото и да решите, парите ще бъдат изразходвани по-добре, отколкото ако финансирате предварително обречена на неуспех геоложка експедиция, която почти със сигурност ще се провали.
Мърсър нямаше намерение да бъде толкова груб, но искаше да приключи разговора колкото е възможно по-бързо. Той беше омаян от Селоме Нагаст и решителността й, но знаеше, че тя се заблуждава. Всъщност и Мърсър се бе поддал на заблудата. Бе изгубил цял ден, за да търси диамантената жила, защото искаше залежите да съществуват. Видя как очите на Селоме помръкнаха и изпита желание да хване ръката й, за да я утеши.
— Няма да се откажем — с изненадваща твърдост заяви тя.
— Желая ви успех. Съжалявам, че не мога да ви помогна.
Селоме Нагаст стана, но Мърсър не можеше да й позволи да си тръгне след такава неприятна забележка. Той протегна ръка и докосна китката и.
— Вижте, може и да греша. Може би в Еритрея се намират най-големите диамантени залежи в историята, но трябва да се подготвите за разочарование. Проучването ще продължи дълго.
— Доктор Мърсър, никой от нас не е толкова наивен, колкото мислите. Да, ще бъде трудно, но това не означава, че не трябва да опитаме.
Селоме Нагаст излезе от бара. Мърсър се върна при Хари и попита:
— Чу ли?
— Да. Не смяташ ли, че беше малко груб? Преди тя да дойде, ти мислеше, че съществува вероятност в Еритрея да има диаманти.
— Знам, но грешах. Докато разговарях със Селоме, осъзнах, че само се надявам, също като нея и Хайд. Ако не наемат някой от големите минно-геоложки концерни, най-добре е да забравят за идеята си. — Мърсър отказа на предложението на Дребосъка да изпие още една водка. — Те живеят в една от най-бедните страни в света, а искат да похарчат милиони долари за проект с шанс едно на хиляда. Това не е правилно и мисля, че госпожица Нагаст го разбира.
— Защо смяташ така?
— Заради шестте седмици, които тя спомена. Не вярвам на причините за бързането. Еритрея е независима страна от няколко години, а диамантите са там от неколкостотин, така че защо са се разбързали? Мисля, че нямат пари за по-продължително проучване. Освен това смятам, че не ми казват всичко. Прескът Хайд и прелестната Селоме Нагаст крият нещо от мен. Не знам какво и всъщност не ме интересува. Приключих с тази история.
Мърсър бе ставал свидетел на подобни експерименти десетки пъти, особено в Африка. Вместо да се дадат, за да се помогне на хората, парите се похарчваха за някой грандиозен проект, който обикновено не се довършваше или скоро се изоставяше. Той мразеше подобно разхищение и нямаше да си позволи да участва в такова нещо. Хрумна му да се обади на познатите си от минно-геоложката индустрия и да се опита да ги изнуди. Това беше най-доброто, което можеше да направи, за да спести парите на Еритрея.
— Въпреки всичко утре ще продължиш с проучването си, нали?