Выбрать главу

След пет минути разумът надделя над чувствата и това му позволи да измисли план за действие. Първо трябваше да разбере кой е отвлякъл Хари. Мърсър се сети за Прескът Хайд. Знаеше, че Държавният департамент поддържа тайни екипи за подобни действия. Залавянето на Хари и дезактивирането на алармената система в дома на Мърсър беше детска игра за тях. И все пак, Мърсър не им трябваше толкова много. Имаше десетки хора от неговия калибър, които можеха да извършат проучването в Еритрея. Селоме Нагаст? Не, тя беше на страната на Хайд. Тогава кой?

Мърсър нямаше представа, но беше сигурен, че е в играта. Все още имаше възможности за избор, например да отиде при Дик Хена, но знаеше, че ако иска да спаси Жари, трябва да замине за Африка. Някой разполагаше с експерти взломаджии, похитители и вероятно с убийци. Мърсър беше отговорен за Хари и щеше да направи каквото трябва, за да го измъкне невредим. Не искаше да мисли какви ще бъдат последиците, ако жилата кимберлит не съществува.

АРЛИНТЪН, ВИРДЖИНИЯ

Мърсър не знаеше дали телефонът в дома му се подслушва, затова прекара деня в разхвърляния кабинет на Дребосъка, стая, не по-голяма от телефонна кабина и облепена със снимки от конни надбягвания. Докато работеше, Пол му донесе кафе и сандвичи. Мърсър му разказа всичко и бившият жокей се съгласи, че в подобна ситуация замесването на полицията не е правилен ход.

После се обади на Дик Хена и двамата се уговориха да се срещнат по-късно вечерта. Мърсър подозираше, че ще го следят, но имаше план как да се отърве незабелязано от „опашката“. Голяма част от работата, която свърши следобед, можеше да бъде извършена в дома му, но той не искаше да го наблюдават, докато се подготвя да замине за Африка. Освен това някои подробности държеше да запази в тайна. Малко след четири Мърсър беше готов да съобщи на Селоме Нагаст и Хайд, че ще замине за Еритрея.

— Посолството на Еритрея — със силен акцент каза секретарката. — С кого желаете да говорите?

— Селоме Нагаст, моля.

— Съжалявам, сър, но тук няма човек с такова име — отговори жената, след като провери в указателя.

— Сигурна ли сте?

— Да, абсолютно, сър.

— Възможно ли е тя да работи в посолството, но телефонът й да не е вписан в указателя?

— Имаме нова система с телефонни секретари и дори временните служители могат да получават съобщения.

— Благодаря.

Мърсър се запита дали не бе отхвърлил прибързано Селоме Нагаст като участник в отвличането на Хари, после се обади на Прескът Хайд.

— Изненадан съм, че те чувам, Мърсър. Вчера заяви, че не се интересуваш от инициативата ни.

— Да речем, че промених решението си. Ще изпълня молбата ти и исках да си първият, който ще го научи. — Мърсър не спомена за Селоме. На този етап всяка информация, с която разполагаше, беше оръжие, а още не бе дошло време да го използва. — Вече започнах да работя по проекта. Поръчах от Южна Африка да изпратят тежка техника, три булдозера, два големи екскаватора, шест камиона и един багер с хидравлична кофа. Техниката е наета за шест месеца с изключение на багера, който Еритрея ще трябва да купи.

— Чакай малко. Селоме е при мен и слуша разговора ни, но клати глава.

— Не съм упълномощена да одобря поръчката, доктор Мърсър. Много е скъпо — обади се Селоме.

Мърсър предполагаше, че тя ще бъде при Хайд, и този факт затвърди подозренията му.

— Вие двамата настоявахте за проекта. Ако искате да постигна резултати, трябва да направите каквото кажа — тросна се Мърсър. — Вие поставихте срока от шест седмици. Сключих добра сделка с наемането на съоръженията и мога да получа изгодна цена за багера, след като приключим работата с него. Това ще ви спести няколко милиона долара. Провървя ви. Отначало смятах да зака рам в Еритрея екскаватор за четирийсет милиона долара, но ще загубим много време, докато го монтираме.

Багерът ще бъде сглобен за две седмици.

— Не разбирате. Не можем да го направим така — възрази Селоме. — Не мога да гарантирам безопасността ви, ако ще представлявате такава очебийна мишена.

— Докато пристигне оборудването, ще съм намерил най-доброто място, така че ще трябва да охранявате само един лагер. Доколкото разбрах, почти всеки еритреец над трийсет години има военна подготовка, затова сигурно ще набавите надеждна охрана. Когато започна същинското проучване на залежите, ще бъда сам, и няма да е необходимо да се тревожите за мен.