Дик Хена не беше внушителен мъж. Беше среден на ръст и имаше заоблен корем и квадратна челюст. Бе стигнал до най-високия пост във ФБР, но не бе забравил какво е да си агент. Преди да оглави Бюрото, Хена трийсет години бе на предната линия. Умът му беше остър, а инстинктите — по-верни, отколкото на всеки друг, когото Мърсър познаваше. По препоръка на Хена по време на хавайската криза Мърсър бе успял да осуети тайна операция. И оттогава двамата бяха приятели.
Мърсър му разказа цялата история, като говореше бързо. За пръв път споделяше ужаса, който бе изпитал. Бе казал на Дребосъка фактите, но пред Дик разкри и чувствата си.
— Мардж Доил спомена, че си бил във връзка с Прескът Хайд — отбеляза Хена. — Дните му са преброени. Досието му в Главна прокуратура е дебело към десет сантиметра. Няма за какво да му предявят обвинения, но разполагат с достатъчно неща срещу него, за да го изгонят от Държавния департамент.
— Проучи тази следа, но мисля, че Хайд не е замесен в отвличането на Хари.
— Господи, Мърсър! Разбира се, че не е. — Хена се изненада, че приятелят му може да подозира заместник-държавния секретар. — Той може да е съмнителен, но не е престъпник.
— Говоря за отвличането на най-добрия ми приятел. — Гласът на Мърсър беше рязък. Едва сдържаше чувствата си. — Хари не е направил нищо лошо и в момента подозирам всеки. Смятам, че с отвличането му е свързана жена на име Селоме Нагаст. Тя ме излъга най-малко веднъж. Твърдеше, че работи за посолството на Еритрея, а не е така, и въпреки това двамата с Хайд действат заедно.
— Еритрейка ли е?
— Или еритрейка, или етиопка. Висока е почти метър и осемдесет и има страхотно тяло и лице, което може да е на корицата на всяко модно списание. Бих искал да я провериш. Щом не е от посолството на Еритрея, тогава за кого работи?
— Ами, ако се окаже задънена улица?
— Не знам — призна Мърсър. — Нямам друг заподозрян.
— Утре сутринта ще изпратя екип в дома на Хари, в случай че похитителите са оставили отпечатъци.
— Не го прави. Във видеофилма дават ясно да се разбере, че ако се обърна към властите, незабавно ще убият Хари. Убеден съм, че поради тази причина домът му се наблюдава. — В записа имаше и нещо друго, което безпокоеше Мърсър. Хари или похитителите бяха споменали нещо, в което нямаше логика, но не можеше да се сети какво.
— Мисля, че знаем какво правим.
Мърсър му даде видеокасетата. Беше си направил копие, но знаеше, че ФБР ще свършат по-добра работа с оригинала.
— Това е записът. Сигурен съм, че съм унищожил важни доказателства, като съм докосвал касетата.
— Не се притеснявай. Съвременната технология върши чудеса.
— Виж какво, Дик. Аз съм отговорен за случилото се с Хари. Той е само средство, за да се доберат до мен, и се опасявам, че използвам теб, за да го спася. Досега не съм се възползвал от приятелството ни. Но с Хари се провалих. Разбираш ли?
— Да. Когато бях агент, приемах много от случаите си лично. Пък и познавам Хари. Ще възложа работата на най-добрия ни екип. — Хена сложи ръка на рамото на Мърсър. — Е, какво ще правиш?
— Обадих се на Чък Лаури. Помниш ли го? Беше компютърен архивист в Института по геология. Помолих го да провери самолетните резервации. Ако са чужденци, похитителите ще искат да напуснат страната, но сигурно не са имали време да си запазят билети предварително. Чък ще провери резервациите от вчера, днес и утре за полетите от Вашингтон. Вероятността е малка, но все е нещо. — Мърсър бе виждал как Дик заобикаля законите няколко пъти и затова не се притесни от неодобрителното му мръщене. — И ще отида в Еритрея да търся диамантената жила.
— В подобни ситуации казваме на хората да не отстъпват пред исканията на похитителите — тихо каза Хена, защото очакваше, че Мърсър ще избухне.
— Подобните ситуации не включват осемдесетгодишни жертви, нито мен.
Хена спря на бензиностанцията. След няколко минути от противоположната посока се зададе плимутът на Пол Гордън. Директорът на ФБР обеща, че следващата вечер ще се обади на Мърсър в бара на Дребосъка, за да му каже дали е научил нещо. Мърсър се прехвърли незабелязано в плимута.
— Някакви проблеми? — попита той, когато Гордън потегли обратно към Арлингтън.
— Не се приближиха достатъчно, за да видят, че съм сам.
— Добре. Благодаря, Пол. Длъжник съм ти.
— Ако не беше за Хари, щях да се съглася с теб. Но за него съм готов да направя всичко. Хена ще помогне ли?
— Да. Утре ще направят оглед в дома на Хари. После ще ми се обади в бара да ми каже дали са открили нещо.
— Не си се отказал от решението си да отидеш в Еритрея, нали?
— Приех предизвикателството, затова ще отида.