Ефраим смяташе да се разхожда дълго, затова си бе взел шише с вода и скромно ядене от сушени зеленчуци и малко осолено овче месо. Той влезе в пещерата, извади тези неща от джоба на расото си и внимателно ги сложи на грижливо изметения пясъчен под. Постави водата край стената до другите шишета, донесени по време на предишните му посещения и оставени за времето, когато дойдеше неподготвен. Той с изненада установи, че е натрупал големи запаси, и се запита дали да не ги разпръсне в пустинята за малките нощни животни и лешоядите.
Светлината в пещерата беше слаба и не беше подходяща за целите му, пък и Ефраим бе забравил да вземе свещ. Той се облегна на гладката скала и усети хладината на камъка. Знаеше, че част от удоволствието му ще бъде страданието по-късно, сякаш напрягането на очите можеше да бъде наказание. Сърцето му затуптя учестено в очакване и стомахът му се сви, както ставаше винаги когато протегнеше ръка към книгите. Томовете бяха стари и кожените им корици бяха изтъркани от безбройните ръце, които ги бяха докосвали, и от безпощадния африкански климат. Книгите бяха предназначени за някоя хубава библиотека в Европа.
Тъй като Етиопия и Еритрея — тогава Абисиния — бяха италиански колонии до 1940 година, Ефраим от малък се бе научил да говори езика и макар да не го практикуваше, можеше да чете. Книгите му доставяха огромно удоволствие и му даваха представа за механизмите на външния свят. Той бе намерил петте тома в манастира в Етиопия, където бе пребивавал временно. Ефраим взе една от книгите и започна да чете. Сякаш бе пророчество, че откъсът се оказа от „Отело“ — сцената, в която мавърът осъзнава, че е предаден от дългогодишния си приятел Касио. Любовта на отец Ефраим към пиесите и сонетите на Шекспир беше най-строго пазената му тайна и единственото средство за разбиране на външния свят.
Едва след няколко часа четене той щеше да изпълни втората си задача, която щеше да го накара да осъзнае, че животът е станал много по-сложен, отколкото Шекспир си го е представял.
АРЛИНГТЪН, ВИРДЖИНИЯ
В най-добрия случай Мърсър се нуждаеше от два месеца, за да организира експедиция, каквато планираше, но си отпусна само още три дни. Той се съмняваше, че Селоме Нагаст ще му осигури пълно съдействие в Еритрея, така че щеше да се приземи в Африка лошо екипирай и без достатъчно пари и важна информация.
Мърсър се бе обвързал с тази мисия, без да е сигурен дали неясните му предчувствия са верни. Това беше дръзко начинание дори за него, но всеки път, когато усетеше, че решителността му намалява, се замисляше за отговорността си пред Хари и временно прогонваше опасенията. От отвличането на Хари бяха изминали вече двайсет и четири часа и отчаянието на Мърсър нарастваше. Той действаше колкото е възможно по-бързо, но въпреки това чувстваше, че не прави достатъчно.
Факсът и принтерът му бръмчаха от сутринта и бълваха текстове за геологията на Еритрея, събрана от местни и международни източници. Между телефонните разговори Мърсър бе успял да прегледа малка част от информацията. Макар че познанията му за геологията на Африка бяха огромни, той не знаеше достатъчно за специфичния състав, формирането и историята на Ерит — рея. Освен това трябваше да открие някаква следа за местонахождението на жилата кимберлит.
Бюрото му беше отрупано с листове, някои подредени на купчини, а други разхвърляни безразборно. Някъде отдолу бяха чиниите от закуската и обяда му. Мърсър не бе спал, откакто се бе върнал от среднощната си среща с Дик Хена, и макар че каничките кафе, които бе изпил, го държаха буден, главата го заболя и за-пулсира. Факсовете престанаха да пристигат, затова той взе телефонната слушалка и набра номера на Прес-кът Хайд.
— Да, Мърсър. Какво има? — Хайд беше уморен от обажданията на Мърсър.
— Бил, вероятно ще ми трябва разрешително за взривяване, докато съм в Еритрея. Изпращам по факса копия от разрешителните ми в Съединените щати, Канада, Южна Африка, Намибия и Австралия. Властите, които ги издават в Еритрея, трябва да останат доволни и да ми спестят проверката там.
— Не трябва ли Селоме да се занимава с тези неща? Нали имаш номера на мобилния й телефон?
— Тя не отговаря през целия ден, по дяволите, затова ти ще трябва да свършиш всичко — обясни Мърсър. Селоме не беше свързана с посолството на Еритрея и не беше ясно дали е замесена в отвличането на Хари, пък и засега не искаше да разкрива съмненията си за нея. Подозираше, че споразумението между Селоме и Хайд има доста дълбоки корени. — Експлозивите, които поръчах, трябва да са със сертификат за краен потребител, преди да бъдат транспортирани. Ще трябва да уредиш това. Искам и доставка от туби с гориво за зареждане на машините на място.