— Защо не използваш камиони с цистерни?
— Камионите с цистерни ще трябва да извършват денонощни курсове, за да карат гориво, а нямаш представа колко литра на час горят.
— Добре. Нещо друго?
— Да. На бюрото си имам сметка за два милиона и седемстотин хиляди долара, които трябва да бъдат платени до трийсет дни за наема на тежката техника. Думата ми беше достатъчна, за да потеглят, но съм заложил репутацията си и искам да съм сигурен, че сметката ще бъде уредена.
— Не се тревожи за парите. Селоме и аз ще се погрижим за това. Изпрати ми сметката по факса и повече не мисли за нея.
Мърсър не хареса мазния тон на Хайд, но не каза нищо.
— Добре. Оправяш ли се с останалите ми искания?
— Отлично. Сутринта говорих със Селоме и тя каза, че по-малките машини, които поиска, вече те чакат в Асмара. Товарят ги на камиони и ще ги закарат близо до мястото. Селоме е намерила местен човек, който имат опит в минното дело, поне в кариерите. Името му е Хабте Маконен. Той ще ти бъде водач в Еритрея.
— Имаш ли номер, на който мога да се свържа с него? Хайд се изсмя.
— Ако имаше представа колко ужасни са телефонните услуги там, нямаше да зададеш този въпрос.
— Добре. Ще говорим по-късно.
Мърсър затвори и добави два сателитни телефона към дългия списък от необходимата техника.
Трябваше да отиде в кабинета на Дребосъка за обаждането на Хена, затова събра купчина листа, за да чете, докато чака. Не искаше да прахосва времето си, като се разкарва до бара, но телефонът му вероятно се подслушваше, а не можеше да си позволи да пропусне обаждането. Вече се бе приближил до външната врата, когато телефонът отново иззвъня. Хукна обратно към кухнята и грабна слушалката.
— Къде си? — попита Чък Лаури, който знаеше повече за компютрите от другите приятели на Мърсър.
В по-голямата си част бизнесът на Лаури беше легитимен — изграждане на защитни системи за информацията и разследване на електронни измами, но той от време на време правеше и незаконни неща, прониквайки в разрични бази данни. Мърсър подозираше, че ветеранът от Виетнам още обича подземния свят на електронната епоха, за чието създаване бе допринесъл. Лаури беше чудак, който съзнателно култивираше ексцентричността си на компютърен фанатик и бе направил състояние от отстраняване на подслушвателни устройства от компютри.
— Вкъщи. А ти къде мислиш, че съм, по дяволите? — троснато отговори Мърсър. Беше твърде уморен, за да му пука, че Лаури отговаря на молбата му за помощ.
— Не знаех дали да се обадя на домашния или на мобилния ти телефон. Няма значение. Тръгни към летище „Дълес“. Ще ти се обадя в колата след две минути. — В гласа на Лаури прозвуча настойчивост. — Намерих Хари.
Мърсър трясна телефона на вилката и изскочи от къщата. Ягуарът му бе паркиран на улицата, където обикновено го оставяше. Той се качи в колата и гумите оставиха две дълги мазни следи по асфалта, когато потегли.
Мърсър караше със сто и трийсет километра в час по околовръстното шосе, когато телефонът иззвъня.
— Какво научи, Чък?
— Може вече да е късно.
— Казвай. — Мърсър изпревари микробус със стресната майка и четири деца с широко отворени очи. Вече бе вдигнал на сто и четириисет, изпълнен с напрежение от думите на Лаури.
— Прегледах информацията за резервациите на всички големи авиолинии за снощи и тази сутрин и потърсих нови резервации за самолети, излитащи от летищата „Рейган“и „Дълес“. Похитителите вероятно са упоили Хари, за да го накарат да мълчи. Затова реших, че може да поискат специална помощ. Наложи се да проникна в компютърната система на правителството, за да използвам тяхната търсачка.
— Хайде, Чък, казвай! — Отчаянието на Мърсър търсеше отдушник.
— Търсенето не даде резултат, но после се замислих дали не са взели чартърен полет. Преди няколко минути отново започнах да търся и от първия път попаднах на нещо. Вчера сутринта „Гълфстрийм IV“ от „Дълес“е бил нает да замине след… осемнайсет минути според плана на полета.
— Защо реши, че е точно този чартърен полет? — развълнувано попита Мърсър.
— На билета имаше код за искане на инвалидна количка. От Главното управление на полетите на „Дълес“ ми казаха, че в момента петимата пътници са там и чакат да се качат на самолета, а старецът не е ходил до тоалет ната, откакто са пристигнали.