Бинго!
Мърсър настъпи докрай педала за газта. Лъскавият ягуар елегантно и с лекота се стрелна напред. Мърсър умело изпреварваше колите отляво и отдясно, като опасно се вмъкваше в аварийното платно, когато се наложеше.
Отново почувства прилив на адреналин — предпочитания от него наркотик. Хари бе казал, че празнотата в живота на Мърсър е самотата, и в това твърдение имаше голяма доза истина. Но на Мърсър му липсваше и опасността. Беше се пристрастил към нея в Аляска и жадуваше за усещането за жизненост, което тя му даваше. Мърсър забеляза в последния момент, че закачи бронята на една кола. Разнесе се хор от протестиращи клаксони.
— Благодаря. Длъжник съм ви. Ще ви се обадя.
„Последните няколко дни бях в Ню Йорк, а утре заминавам за Лос Анджелис.“ Мърсър се молеше Хена още да не е заминал. Той позвъни на мобилния му телефон.
— Ало.
— Дик, обажда се Мърсър. Намерих Хари Уайт. Той е в сградата на Главното управление на полетите на летище „Дълес“.
— По дяволите! — извика Хена. — В момента пътувам натам.
— Къде по-точно се намираш?
— Току-що минахме първата бариера по служебния път.
— Слава Богу. Колко агенти има с теб?
— Аз, Мардж Дойл и още двама. Въоръжени са.
Мърсър зави по отклонението за „Дълес“и отнесе бариерата, която отлетя като осакатена птица.
Дори не обърна внимание на хаоса след себе си. Знаеше, че някоя от патрулните коли ще започне да го преследва едва след известно време. А дотогава щеше да бъде на три километра по-напред по пътя. Видя бял седан с правителствен номер.
— Дик, в бяла „Краун Виктория“ ли си?
— Откъде знаеш?
— Погледни вляво.
Черният ягуар на Мърсър изпревари държавната кола като пътен знак.
— Господи! Да не си се побъркал? — изкрещя Хена по клетъчния телефон.
Неумолимите сиви очи на Мърсър погледнаха за миг в огледалото за обратно виждане и със задоволство забелязаха, че шефът на ФБР се опитва да не изостава от него. Наближаваха будките за таксите и ягуарът бързо скъсяваше разстоянието.
Всички механични бариери бяха спуснати. Служителите бяха предупредени и стояха на лентите, опитвайки се да блокират пътя на бясно препускащия ягуар. Мърсър не можеше да рискува да блъсне някого от мъжете. Той изруга и се приготви да намали.
— Последната вляво! — извика Хена, съзирайки свободна лента в същия миг, когато и Мърсър я видя.
Мърсър завъртя волана. Задният край на колата се разтресе застрашително, когато той натисна спирачките с левия си крак, даде газ с десния и ловко провря ягуара в тясната лента. Пътят му до летището беше свободен.
Главният терминал на „Дълес“ със сводестите си колони от тухли и бетон и дълги прозорци приличаше на гръден кош на гигантско животно. Мърсър профуча край терминала, следвайки знаците към новопостроената сграда на Главното управление на полетите. Ягуарът мина през лабиринта от паркирани луксозни коли и изсвирвайки с гуми, спря на няколко метра от автоматичните стъклени врати. Автомобилът на Хена пристигна само след няколко секунди.
Мърсър се втурна в терминала точно когато Хена и двамата агенти изскочиха от колата. Хена бе взел револвера на Мардж Доил. Агентите имаха страховити автоматични пистолети, които съответстваха на смъртоносните им изражения. Хена не изглеждаше във форма заради размерите на големия си корем, но беше бърз като Мърсър и веднага се затича.
Терминалът беше добре обзаведен и приличаше по-скоро на хотелско фоайе, отколкото на чакалня на летище. Там се обслужваха свръхбогатите, които можеха да си позволят собствен самолет или имаха парите да го наемат. На отсрещната страна имаше големи прозорци. Отвъд се виждаха самолети „Лиърджет“, „Гълфстрийм“, „Ситейшън“и много други. Неколцина мъже излизаха, за да се качат на самолета си. Мърсър веднага позна Хари Уайт. Старецът седеше в инвалидна количка от неръждаема стомана. Жена, която чакаше полета си, изпищя, когато видя Хена и агентите да нахлуват с извадени оръжия в терминала. Четиримата мъже около Хари се обърнаха и също извадиха оръжията си.
Мърсър блъсна настрана Хена и се хвърли на пода. Похитителите имаха АКМ, осъвременен вариант на съветските АК — 47, със сгъваем приклад, за да могат да се скрият по-лесно, и ги носеха под дългите си шлифери. Оръжията затрещяха и шофьорът на Хена получи половин пълнител в гърдите. Тялото му бе разкъсано от яростната стрелба. Единият агент бе прострелян в рамото и крака. Трима цивилни паднаха в канонадата. Мърсър видя ужаса, изписан на застиналите им лица. В настъпилата суматоха терористите изпуснаха от поглед Хена и Мърсър и се втурнаха да изкарват Хари към чакащия самолет.