Без да разсъждава, Мърсър скочи, грабна беретата на поваления шофьор и хукна след тях. Похитителите започнаха да стрелят към сградата. Куршуми обсипаха прозорците, разпръсквайки водопад от стъкла. Мърсър отново се хвърли на земята, вдигна пистолета и стреля, надявайки се да всее смут у групата терористи, без да помисли за пълните с гориво скъпи самолети навън.
Автоматите млъкнаха. Мърсър рискува и надникна през разбития прозорец. Бягащите мъже се качваха по стълбата на самолет „Гълфстрийм“, носейки Хари. Единият оглеждаше терминала. Той забеляза Мърсър и вдигна оръжието си. Мърсър обаче се наведе, преди терористът да успее да стреля.
Страхът му отстъпи място на неизмерим гняв. Мърсър пресметна, че в пълнителя на беретата е останал само един патрон. Самолетът беше твърде далеч, но дори да се намираше по-близо, той не би рискувал да улучи Хари. Моторите на гълфстрийма забръмчаха оглушително. Мърсър се съмняваше, че пилотът е член на терористичната банда. Вероятно бяха опрели пистолет до главата му и го принуждаваха да излети. Самолетът потегли. Вратата беше отворена и единият терорист се бе навел навън и бе насочил автомата си към терминала.
Мърсър скочи през разбития прозорец и хукна по бетонната писта. Край ушите му свиреха куршуми. Той чу далечния вой на сирени и гръмовния глас на Дик Хена, който го викаше да се върне, но не им обърна внимание. Самолетът набираше скорост. Мърсър успя да стигне до опашката и вонящите изпарения от моторите го обвиха в черен облак. Той смени посоката, взе на прицел стрелеца и натисна спусъка. Терористът падна от вратата и автоматът му изтрака след него. Изстрелът явно предупреди похитителите, защото пилотът изведнъж увеличи тягата. Гълфстриймът се насочи към пистите за излитане.
Мърсър побегна обратно към терминала, приближи се до един „Лиърджет“, чиито мотори бръмчаха, удари с ръкохватката на беретата по затворената врата и извика: — Полиция! Отворете!
След секунда вратата се вдигна. Вътре седеше добре облечен американец. Мърсър го позна. Мъжът беше водещ на една от новинарските програми на Си Ен Ен. Мърсър го сграбчи за сакото и го изхвърли навън, после се качи на борда и затвори вратата.
Кабината на самолета беше малка. Ако имаше пътници, Мърсър не би рискувал, но десетте места бяха свободни.
— Добре ли сте, господин Джаксън? — попита помощник-пилотът по радиоуредбата.
Мърсър се промъкна до пилотите, размаха пистолета в ръката си и посочи гълфстриима, намиращ се на около петстотин метра от тях.
— Следвайте онзи самолет — нареди, съзнавайки абсурдността на заповедта си.
Мъжете разбраха, че Мърсър говори сериозно. Главният пилот включи реактивните двигатели и рече:
— Успокой се.
— Не се тревожи за мен — отговори Мърсър. — Само не изпускай гълфстрийма.
„Лиърджет“ бързо настигна похитителите. Единият терорист погледна през отворената врата и забеляза, че ги преследват. Мърсър видя изненаданото му изражение. Похитителят отвори широко очи и после се скри в кабината.
— Внимавайте — извика Мърсър, когато мъжът отново се появи и започна да стреля.
Автоматът му изстреля поток от олово, разпръсквайки парчета от бетонната писта. Няколко куршума пробиха тънката обшивка на лиърджета.
— Дотук бяхме, приятел — извика пилотът. — Преследването свърши.
— Карай след тях.
— Улучиха ни. Няма начин да излетим, без да проверим какви са повредите.
— Можете да ги блъснете — хладнокръвно отговори Мърсър. — Не толкова силно, че да унищожите самолета им, но достатъчно, за да им попречите да излетят.
— Да не си се побъркал?
— Те току-що убиха четирима души на летището и отвличат пети. Ние сме единствените, които могат да ги спрат.
Пилотите се спогледаха и постигнаха съгласие. Самолетът набра скорост, направи завой и се наклони толкова силно, че резервоарът с горивото на крилото остърга земята сред дъжд от искри. Гълфстриймът на похитителите рязко спря на петдесет метра от тях, за да позволи на боинг 747 да се приземи. Сянката му препускаше на земята, за да догони прелитащия огромен реактивен самолет.
Пилотът на „Лиърджет“ съзря шанс и увеличи още скоростта. Самолетът преодоля разстоянието до гълфстрийма с грациозността на преследващ плячка леопард. На вратата отново се появи лице. Осъзнавайки какво ще се случи, терористът скочи на пистата точно когато самолетът отново започна да набира скорост.
— По дяволите! — извика пилотът на лиърджета. Стрелецът вдигна автомата, но или пълнителят беше празен, или оръжието засече, та не стреля. Той трескаво се опита да почисти патронника, но после разбра, че оръжието няма да проработи, и го хвърли.