— Какво прави той, по дяволите? — попита пилотът.
Смъртоносното изражение в очите на терориста подсказа какво ще се случи. Похитителят продължи да бяга към лиърджета, преценявайки разстоянието, и скочи. Единият му крак стъпи на лявото крило. Мъжът се олюля, но успя да запази равновесие, обърна се и се приближи до мишената си. Първо влезе ръката му. Титаниевите перки на реактивния двигател почти безпроблемно превърнаха в каша мускула и костта, но когато рамото и главата попаднаха във въртящата се турбина, моторът се разпадна. Перките се откъснаха и пробиха алуминиевата кабина.
Пилотът угаси двата мотора, когато осъзна, че терористът е извършил самоубийствена мисия, и предотврати спонтанна експлозия. Гълфстриймът се издигна над пистата и дирята от отходни газове се очерта във въздуха като замах на четката на ядосан художник. Без да се замисля за пилотите и за мъжа, който се остави да бъде всмукан в реактивния двигател, Мърсър наблюдаваше как похитителите на Хари се отдалечават.
Не бе направил достатъчно и с приятеля му бе свършено. Мърсър се намираше само на четирийсет метра, когато Тори бе убита. Ръцете му се разтрепериха от гняв и отчаяние. И от чувство за вина. Можеше да направи повече. Можеше да кара и да бяга по-бързо или да стреля в гумите на самолета, вместо да си позволи мрачното задоволство да използва последния си патрон, за да убие един от терористите. Мърсър искаше да вярва, че е сторил всичко възможно, но рискът беше голям и усилията му очевидно не бяха достатъчни.
Седеше на тревата край пистата, когато колата на охраната на летището се отправи към спрелия „Лиърдж-ет“. Мърсър стисна зъби. Дик Хена изскочи от автомобила и бавно се приближи до него. Мърсър беше на път да се разплаче и кръвта на Хена се смрази, като го видя.
— Добре ли си?
Мърсър не отговори веднага. Лицето му беше безизразно, но очите му блестяха от гняв.
— Да — прошепна той. — А ти?
— Загубих един от хората си, а друг е на път за болницата. Виж какво, Мърсър, трябва да те изведа оттук. Мардж се обади на криминалистите от ФБР, те скоро ще пристигнат. Мога да обясня положението като провалил се арест, но ти си цивилно лице и не трябва да бъдеш замесен в тази история.
Хена му подаде ръка. Мърсър я хвана и стана.
— Какво стана с гълфстрийма?
— Не знам. Предполагам, че са го засекли с радар, но не съм сигурен.
— Страхотен провал, Дик. Много съжалявам. Двамата се качиха в колата.
— Вината не е твоя. Никой от нас нямаше представа, че похитителите на Хари са терористи и имат автомати. Нямаше начин да знаем това. — Гласът на Хена беше спокоен. — Самолетът им вероятно ще напусне страната, затова инцидентът става международен. Ще се обадя на Пол Барнс от ЦРУ и ако успеем да разберем накъде са се отправили, ще го накарам да изпрати няколко агенти да ги посрещнат.
— Мислиш ли, че ЦРУ ще спасят Хари?
— Откровено казано, съмнявам се дали ще имаме достатъчно време да разберем къде ще се приземят похитителите. Реактивен самолет с разширени резервоари може за няколко часа да стигне до Европа, Африка или Южна Америка. Но тук има тонове доказателства и документи за наемането на самолета, затова съществува надежда да ги открием.
Мърсър не каза нищо, докато шофьорът на седана заобиколи терминала и спря до ягуара му. Мардж Дойл стоеше до колата, за да бъде сигурна, че полицията на летището няма да я огледа твърде внимателно. Хена предотврати всякакви въпроси със строг поглед, а Мардж потупа Мърсър по рамото и влезе в сградата.
Състраданието й върна Мърсър в настоящето. Хари беше далеч и засега той не можеше да направи нищо.
— Имаш право — каза Мърсър. — Може би ще успеете да откриете кои са онези копелета по захвърлените оръжия или чрез мъжа, когото застрелях на пистата. Трябва да отида в Еритрея и така да помогна на Хари. Откри ли нещо в тази насока? Нещо за Селоме Нагаст?
— Няма да повярваш. Докато я проверявах, ми се обади посланикът. Каза, че Нагаст е в Съединените щати под неговото покровителство, но работи без подкрепата на персонала му. Те не знаят нищо за нея и за мисията й тук.
— Каква е мисията й?
— Според посланика тя осигурява частно финансиране за хуманитарни програми в Еритрея. Той не добави повече подробности и преди да успея да го притисна, затвори. Разрових се още и нещата станаха много интересни. Проверих името й в базата данни на ЦРУ и след няколко минути получих гневно обаждане.
— Отново ли от посланика на Еритрея?