— Не. Готов ли си да чуеш кой беше? Пол Барнс.
— Какво?
— Чу ме. Директорът на ЦРУ. Вкарването на името и в компютъра е задействало всякакви аларми. Част от системата ни е свързана с Мосад и когато името й се появило, в Тел Авив трябва да се е вдигнала тревога. Обадил се колегата на Барнс от Израел и му изнесъл лекция за сътрудничеството между агенциите и куп други неща от този сорт. Резултатът е, че израелците не искат да се ровя в данните за госпожица Нагаст.
— Какво им пука, че разследваш гражданка на Ерит-рея, по дяволите? — Мърсър не бе очаквал такъв обрат.
— Селоме Нагаст има двойно гражданство — еритрейс-ко и израелско. Има и офицерско звание в израелските отбранителни сили и заема длъжност в правителството им.
— Не разбирам — каза Мърсър. Ако Селоме беше изра-елка, това означаваше, че Хари е задържан от някои от многобройните врагове на евреите.
— И аз. Но десет минути след разговора ми с Барнс се обади Лойд Истън.
— Държавният секретар? — Нещата излизаха извън професионалната област на Мърсър и последиците започваха да го плашат.
— Самият той. Каза, че преди малко му се обадил министърът на външните работи на Израел. Не трябвало да се занимаваме със Селоме Нагаст, инак ни очаквали сериозни неприятности. Тя била упълномощена от тях и изпълнявала мисия в Съединените щати. Цитирам: „Не е свързана с Америка, затова не ви засяга.“ Човекът ни каза да си гледаме работата. Разследвайки мисията и, сме излагали на риск тесните си връзки с нацията му.
— Какво става, по дяволите?
— Нямам представа. Смятах, че разследването ще е рутинно, а после изведнъж ме засипаха със заплахи. Ти какво ще кажеш?
Мърсър се замисли, без да обръща внимание на линейките и полицейските коли наоколо.
— Не и повярвах от самото начало. Реших, че около нея има нещо нечисто. Както и около Прескът Хайд. Но всичко това е невероятно.
— Защо не си като останалите ми приятели? — Хена не беше ядосан, но говореше сериозно. — Когато ми се обадят да им направя услуга, обикновено искат да им помогна да боядисат гаража си или да сглобят газовата скара. А ти винаги искаш нещо различно. И всеки път по-лошо. Отвличането на Хари се превърна в кървава баня. Какво има в теб?
— Предполагам, че съм късметлия. Какво намериха в дома на Хари?
— Рано е да се каже. Екипът отиде в къщата му точно когато тръгвах за летището. Какво можеш да кажеш за вечерта, когато Хари беше отвлечен? Това ще помогне да се пресеят доказателствата, намерени от криминалистите.
— Не мога да ти кажа нищо, което би помогнало. Вечерта беше като всяка друга. Черпехме се в „При Дребосъка“, когато Селоме се появи. Изпихме още няколко чашки, след като тя си тръгна, после Хари си отиде и аз също се прибрах вкъщи.
— Мисля, че не можем да направим нищо, докато не проследим самолета. — Хена се облегна на отворената врата на ягуара, а Мърсър най-после седна зад волана. — И да чакаме анализите на криминалистите.
— Кога смяташ, че ще има нещо от апартамента на Хари?
— Предполагам, че до няколко часа ще получим предварителните резултати — отговори Хена, гледайки изпитателно приятеля си. — След като стана тази бъркотия, няма да замина за Калифорния, затова защо не ми дойдеш на гости довечера. Ще поговорим и ще пийнем нещо.
— Знам какво се опитваш да направиш и оценявам жеста ти, но не си прави труда. Имам много работа. Знам на какво съм способен. — Мърсър включи двигателя. — Ще спра, когато изчерпя възможностите си.
— Дано да са неизчерпаеми, откачено копеле — измърмори Хена, когато Мърсър потегли.
ВЕНЕЦИЯ, ИТАЛИЯ
Джанкарло Джанели стоеше с гръб към прозорците на просторната приемна във фамилното си жилище на Канале Гранде и размишляваше. Огромните прозорци бяха стари, направени във времена, когато стъкларското изкуство още се усъвършенстваше. Слънчевата светлина, струяща през тях, хвърляше петна по пода от бежов и розов мрамор.
Мебелите в стаята бяха старинни. Всеки беше уникален, но сякаш оживяваше, когато се слееше с останалата част от обстановката. Помещението беше обзаведено изключително богато и беше едно от четирийсет и трите в къщата. Джанели също изглеждаше като неотменно, елегантно допълнение към жилището. Спортното му сако бе ушито по поръчка в Милано, ризата му беше от египетски памук, а вратовръзката — подарък от покойния Джани Версаче. Джанкарло беше олицетворение на италиански принц на търговията, сравним единствено с Медичите през епохата на Ренесанса.
В днешно време земята е малка. Човек можеше да получи достъп до всяко кътче на света с реактивните самолети, телефоните или интернет. Дните, когато предприемчивите хора можеха да натрупат богатство в пряка връзка с риска, бяха отминали. Малцина си бяха запазили независимостта да действат, без да бъдат възпрепятствани от натрапващи се адвокати и стиснати банкери. Джанкарло Джанели беше един от тях.