Той беше последният мъж от династия с шествековна история и стоеше на върха на всичко, което фамилията му се бе борила да постигне. След два месеца и най-малката от шестте му дъщери щеше да се омъжи и петдесетгодишният Джанкарло щеше да остане единствено с легендарната история на семейството си. Той имаше двама синове от различни любовници, но нито един от тях нямаше да наследи богатството му. Вероятно липсата на наследник го правеше неспокоен и го караше да се откъсва от законните сфери на бизнеса му и да се рови в сенките на онова, което семейството му бе създало.
Двайсети век беше добър за фамилията му. Дядо му бе натрупал не едно, а цели две състояния, първо в началото на века, когато индустриалната революция бе стигнала до Италия, и после отново по време на фашисткия режим на Бенито Мусолини. Тогава компаниите му бяха започнали да произвеждат военна продукция под прякото покровителство на Дучето. През трийсетте и четирисейтте години семейство Джанели съперничеха на корпорацията „Фиат“ по размер и мащаб и произвеждаха всичко — от подводници до войнишки прибори за хранене за пехотата.
Бащата на Джанкарло пое управлението през 1955 година и успешно преведе „Джанели СпА“, главната акционерна компания, през бурните шейсет години на века, спада през седемдесетте и шеметните осемдесет. Предаде водачеството на сина си няколко седмици преди американският фондов пазар да се срине през октомври 1987 година. Макар че първите години на Джанкарло като изпълнителен директор бяха трудни, компанията остана една от най-големите и печелившите в Италия.
Той погледна през прозорците и видя няколко гондоли по Канале Гранде. Повечето бяха празни, защото се използваха предимно от туристи, а сезонът още не бе започнал. Движещите се бавно стари лодки изпълняваха ролята на обществен транспорт. Около тях минаваха лакирани, лъскави водни таксита, обикновено наети от бизнесмени. В далечината мостът „Риалто“, построен през шестнайсети век, се извиваше грациозно над канала.
Във Венеция беше април — най-вълшебният период в годината. Слънчевите лъчи бяха топли и създаваха приятно настроение за разходка по тесните улици, жегата още не бе направила канала зловонен. Собствениците на магазини бяха доволни и с нетърпение очакваха приетигането на туристите. До юли усмивките им щяха да станат изкуствени и сърдечността им да охладнее, а през август щяха да бъдат напълно отегчени, защото щяха да са спечелили дохода си за годината и щяха да бъдат готови да се отърват от шумните тълпи. Телефонът иззвъня.
— Той заминава след два дни, господин Джанели — без предисловие каза човекът от другата страна на линията.
— Какви смяташ, че са шансовете му? — попита Джанкарло.
— Добър е. Бил най-добрият, но не вярвам, че ще я намери.
— Защо мислиш така? — Джанели не плащаше на информатора достатъчно, за да се доверява на заключенията му. Сам щеше да изтълкува сухата информация.
— Срокът, господин Джанели. — Отговорът беше незабавен, сякаш въпросът бе очакван. — Хайд е дал на Мърсър шест седмици за проучване. Мърсър иска да бъде в Еритрея до края на седмицата. Вдигна истински пожар, за да задейства нещата. Може и да е най-добрият търсач на минерали в бизнеса, но има само една седмица, за да организира експедицията, затова няма да намери нищо. Осигури доста техника и материали, но ще започне едва седмица по-късно, след като пристигне в Еритрея.
— И после?
— Еритрея може и да изглежда малка, като я гледаш на картата на света, но когато я изследваш пеша или с превозно средство, е голяма и трудна за изследване.
— Успя ли да вземеш копие на снимките от „Медуза“? Много ще ни улеснят в търсенето.
— Не. Вече ти обясних. Хайд не ги изпуска от поглед. Проверих в архивите на Националната разузнавателна служба. Имаше само един комплект, материалът, от който са направени, не позволява да се преснимат или сканират. Съжалявам.
— Хайд ще ги даде ли на Мърсър?
— Предполагам. Но засега не са у него. Ще му ги даде едва когато Мърсър е готов да замине.
— От съображения за сигурност?
— От параноя.
— Би трябвало да успеем да вземем снимките от Мърсър, щом пристигне в Еритрея. — Джанели говореше по-скоро на себе си, отколкото на информатора, и осъзна, че е казал твърде много, затова смени тактиката. — Кога Селоме Нагаст ще се върне в Асмара? Тя ще бъде ли с Мърсър?