— Още не знам. Предполагам, че ще пътува до там с Мърсър. Ще ви съобщя, когато разбера какви са плановете и.
— Нещо от подозренията ти за нея оказа ли се вярно?
— Нищо. Но интуицията ми подсказва, че у нея има нещо повече, отколкото изглежда.
— Интуицията ти подсказа и да продадеш снимките на Хайд за малка част от онова, което аз бих платил — иронично подхвърли Джанкарло. — След няколко дни Селоме Нагаст ще напусне Вашингтон. Ако трябва да се открие нещо за нея, аз ще го направя оттук. По всяка вероятност инстинктите ти подсказват, че тя спи с Хайд.
— Може би, но се съмнявам. Той е свиня, а Селоме — богиня — каза майор Доналд Розен от Националната разузнавателна служба.
— Няма значение. Продължавай да ме информираш. Може да изкупиш предишните си грешки — рече Джанели и затвори.
„Хайд е намерил експерт, Който да копае в пустинята“ — помисли си. Джанели не се радваше особено много на възникналото усложнение, но не беше неочаквано и можеше да се превърне в предимство. Джанкарло предпочиташе да получи снимките от „Медуза“ от майор Розен, но Хайд го бе изпреварил. Налагаше се да опита да ги открадне от Мърсър в Асмара. Хрумна му да залови Мърсър и да го използва за своите цели. Джанели бе изпратил хора да изследват еритрейската пустош, но екипите му не се състояха от експерти като Мърсър. Снимките обаче бяха най-важни. Джанели отново протегна ръка към телефона, припомняйки си как бе започнало всичко.
Еритрея беше английска колония от края на деветнайсети век и бе главната им база за завладяването на Етиопия през 1935 година. Войната беше изключително жестока и се водеше между модерна, механизирана армия и войници на коне. Изходът беше неизбежен, особено след като Обществото на народите наложи забрана върху оръжията в района. Но италианските производители на оръжия, включително фамилията Джанели, не я спазиха.
Скоро след като дойде на власт и много преди войната, предшествала Втората световна, Мусолини се бе заловил да създаде модерна нация в труднодостъпната пустиня. От десетилетия в Еритрея се правеха състояния и семейство Джанели се възползва най-много от това. Интересът им към Еритрея беше толкова голям, че Енрико, чичото на Джанкарло, бе живял във вила в околностите на Асмара и бе управлявал почти цялата страна като феодално владение.
Енрико не беше далновиден като по-големия си брат, който ръководеше цялата корпорация, но все пак беше Джанели и знаеше как да извлича печалба от всичко — плантации за плодове и кафе, дървен материал, производство на сол и внос на различни стоки за нарастващата италианска общност в Еритрея. Но извън традиционните делови сфери на фамилията Енрико имаше един интерес, който преследваше с всички средства. Той беше геолог любител и прекарваше безброй месеци, като обикаляше дивата пустош и търсеше минерали.
Енрико бе убедил себе си и в много по-малка степен брат си, че в планините близо до границата със Судан има злато. Той похарчи цяло състояние и разкопа почти всяка планина, която изглеждаше обещаваща. Енрико не водеше подробни записки за работата си и повечето мини бяха изоставени и забравени веднага щом се окажеха ялови.
Отчаян, по-големият брат най-после му заповяда да престане да прахосва пари и ресурси за глупавото си хоби. Но това само накара Енрико да удвои усилията си. Имаше една мина, която със сигурност щеше да се окаже ценна. Той смяташе, че е открил не злато, а диаманти.
Джанкарло разполагаше с всичките фамилни документи на така наречената „глупост на Енрико“и ги бе прочел още като дете, запленен от легендата. Но в нито един не се споменаваше къде е изкопана шахтата. Енрико прилежно бе записал законните разрешителни за бизнеса си, но бе скрил информацията за онази мина.
В началото на 1941 година стана ясно, че Енрико фалшифицирал счетоводните книги, за да прикрие факта, че легендарната диамантена мина му е струвала повече от всички други начинания, взети заедно, и е намалил сериозно печалбата на семейството Джанели от колонията. Той незабавно бе повикан в Италия. Главата на семейството дори изпрати частен самолет с придружаващ изтребител, за да бъде сигурен, че Енрико ще се върне.
Това се случи по същото време, когато британците под командването на генерал Плат нахлуха в Еритрея. Енрико изпрати телеграма, в която пишеше, че с нетърпение очаква да се върне във Венеция, не само за да се измъкне от сраженията, но и да разговаря с брат си за мината.
Джанкарло бе чел тази телеграма много пъти, защото повече никой не чу нищо за Енрико. Самолетът, с който той трябваше да се върне, бе свален в Средиземно море от британски изтребители „Хърикейн“и информацията за мината изчезна безследно заедно с него.