— Каква е причината за войната?
— Религията. Правителството в Хартум е ислямско и направи непоносим живота на южняците, които са предимно християни и анимисти. Ако войната се разпространи, в Еритрея ще стане същото. Ти можеш да го предотвратиш. Стара истина е, че омразата зарежда с енергия отчаяните, а мирът е присъщ на доволните.
Наблюдавайки лицето й, Мърсър изпита увереност, че Селоме е предана на родната си Еритрея. Не се съмняваше, че тя работи и за тайните служби на Израел, но в тази мисия целта й явно беше благоденствието на народа й. Това обаче премахна само част от подозренията му. Мърсър чувстваше, че има още неща, които не знае.
Преди да отпътува, той дълго бе разговарял с Дик Хена за разкритията около отвличането на Хари. Частният самолет, който го бе откарал от Вашингтон, беше нает от корпорация в Делауер, но компанията нямаше други координати, освен номер на пощенска кутия. ЦРУ не бяха успели да проследят гълфстрийма. Само го бяха видели да прелита ниско над източните брегове на Мериланд. Самолетът се бе приземил в Либерия, за да зареди с гориво, и после се бе отправил на изток. Крайната му цел беше Ливан. Агентът на ЦРУ, пристигнал на летището в Бейрут, бе видял как качват възрастния човек в микробус и го откарват. Той бе изгубил от поглед превозното средство в оживеното движение около християнския квартал в града.
Близкоизточната връзка бе потвърдена от неколцина съседи на Хари. Те бяха чули, че похитителите разговарят на някакъв език като арабски. Единственият съсед, който бе видял нещо, бе докладвал, че четиримата мъже били облечени в черни сака и джинси и били със смугла кожа и черна коса.
Всичко съвпадаше с онова, което Мърсър и Хена бяха видели на летището. Още не бяха разпознали трупа на похитителя, но Хена го увери, че това е само въпрос на време. В проследяването на оръжията обаче бяха извадили по-голям късмет.
— Американската армия поддържа най-голямата база данни в света с балистични характеристики на различни оръжия — обясни Хена. — Всяко оръжие има микроскопични разлики, малки дефекти, които оказват влияние върху формата на куршумите, изстреляни с него. Идентифицирането на тези следи е трудно, но е възможно да се проследи оръжието по най-дребните фрагменти на изстреляните куршуми или от обвивката им. Военната лаборатория по балистика издирва такива оръжия. Автоматите „Калашников“ бяха проследени до мироопазващата ни мисия в Ливан в края на осемдесетте години на двайсети век. Двете оръжия в нашия случай са били използвани срещу военноморския ни гарнизон. С автомата на мъжа, който скочи в мотора на самолета, е бил застрелян американски сержант, който седял в кафене на пристанището в старата част на Бейрут през 1984 година.
Отново бейрутската връзка.
— Как са се озовали в Щатите? — попита Мърсър.
— Уместен въпрос, но аз се питам къде са били през последните петнайсет години.
Мърсър и Хена разговаряха за значението на оръжията и за това, че похитителите на Хари очевидно са ислямски фанатици, но никой от тях не можа да обясни каква е връзката между тези факти и диамантената жила в Африка. Обвързаността на Селоме само задълбочи бъркотията. Но след говори с нея в боинга, летящ над Атлантическия океан, Мърсър остана с убеждението, че интересът й е насочен към Еритрея, а не към Израел.
— Добре ли си? — Селоме докосна окуражаващо ръката му. — За миг се унесе и имаше такъв вид, сякаш изпитваше болка.
— Нищо ми няма — излъга Мърсър.
Искаше му се да поговори с някого. Тревогата му за Хари късаше сърцето му. Мърсър забеляза ръката на Селоме върху китката си. Ноктите й бяха дълги и лакирани в кървавочервено. Тя видя, че се е вторачил в ръката й, остави я там още малко и после я дръпна. Той я погледна с копнеж, но не предизвикан от желание, а от потребност да изрази мислите си. Искаше да й се довери, за да освободи част от напрежението, събрало се в душата му. Искаше да й разкаже за Хари и че той е виновен за отвличането и побоя над приятеля му. Изпитваше нужда да говори, но само я гледаше мълчаливо. Болката му сигурно беше очевидна, защото Селоме отново протегна ръка и погали лицето му. Интимният жест изненада и двамата.
— Нищо ми няма — повтори той, усещайки нещо непознато, разпалено от допира й. Установи, че не може да я погледне в очите.
„Това може да се окаже сериозно усложнение“ — помисли си Мърсър.