— Адмирал Морисън. Знам, че не желаеш да те безпокоят, но реших, че ще искаш да говориш с него.
— Предполагам.
Хена познаваше Томас Морисън, харизматичния председател на Съвета на началник-щабовете, както професионално, така и от светската сцена във Вашингтон. Морисън щеше да бъде силен кандидат за президент на следващите избори и вероятно негов шеф, ако спечелеше, затова тонът на Хена беше почтителен.
— Какво мога да направя за вас, адмирале?
— Здравей, Дик. Как си?
Ако чернокожият Морисън искаше да се държи неофициално, Хена нямаше нищо против.
— Много добре, Том. А ти?
— Чувствах се отлично допреди два часа. — Тонът на адмирала беше сериозен. — Възникна проблем, който рано или късно ще включи и ФБР, затова реших, че е най-добре да те информирам.
— Казвай.
— При мен е полковник Джон Бейнс от отдел „Криминални разследвания“ към военновъздушните сили. Той е много по-подготвен от мен да представи проблема. Бих искал и тримата да участваме в разговора.
Хена усети намесата на политика. Както при военните, така и във ФБР имаше йерархия и той разбра, че Морисън използва влиянието си, за да потърси съдействие направо от него.
— Виж какво, Том, оценявам, че повдигаш въпроса директно пред мен, но не трябва ли да се обърнеш първо към Мардж Доил или към друг заместник-директор?
— Знам какво мислиш. — Тонът на Морисън стана хаплив. — Да речем, че този разговор попада в категорията „свръхстрого секретно“.
Хена подсвирна леко. Правителството нямаше по-високо ниво на секретност. Дори на неколцина президенти им бе отказван достъп до документи с гриф „свръхстрого секретно“. Последният случай беше, когато бившият президент Клинтън бе поискал през 1993 година да прочете истинското досие за инцидента в Розуел, Ню Мексико.
— Познаваш ме добре, Дик. Знаеш, че не се обаждам, за да си побъбря, и не нарушавам правилата, освен ако не е абсолютно необходимо.
Хена погледна часовника на стената.
— Добре. Да се срещнем около единайсет.
— Въпросът е неотложен. След десет минути ще бъдем в сградата „Хувър“. — Морисън затвори, преди Хена да успее да възрази. След единайсет минути секретарката на Хена покани двамата военни в кабинета му.
Черната униформа на Морисън беше малко по-тъмна от кожата му и бе отрупана с медали и отличия. Той бе олицетворение на моряк — едър, як, изправен и с властно държане. Адмиралът се усмихна, докато прекосяваше стаята, за да стисне ръката на Хена. Полковник Бейнс изглеждаше някак безличен до Морисън. Синята му униформа беше почти лишена от награди. Адмиралът беше висок и хубав, а Бейнс — нисък и съсухрен. Говореше тихо, сякаш се извиняваше. Само очите му издаваха проницателния ум зад непретенциозната външност.
— Няма ли да седнете? — покани ги Хена, като реши, че раздразнението му от натрапничеството не е важно. — И ми кажете какво толкова тайно и спешно има.
— Полковник? — каза Морисън, показвайки, че Бейнс трябва да води този разговор.
— Господин Хена, аз… — заеквайки, поде Бейнс, после млъкна за миг, за да събере мислите си. — Ами, всичко започна преди около три години, когато получихме задачата да спрем потока от класифицирана информация, изтичащ от Националната разузнавателна служба. Това е една от най-тайните правителствени организации. Позволява им се да използват собствена вътрешна охрана за защита на чувствителни материали. Години наред те се справяха отлично, но след разпадането на Съветския съюз започнаха да изтичат тайни. Военновъздушните сили имат повече персонал след НРС от всяка друга агенция и ние сме инструктирани да сложим край на изтичането на информация.
— За случая Олдрич Еймс ли говорим? Нещо като онова, което се случи в ЦРУ? — прекъсна го Хена.
— Донякъде, макар че зад изтичането на информация, изглежда, няма политически мотиви. Заплахата за нас дойде от служители опортюнисти, които използват информацията за извличане на печалба.
— За какви тайни става дума?
— Ще ви дам пример с арест, който извършихме преди две години. Съпругът на една от секретарките на анализатор на сателитни снимки в НРС търгуваше с акции на чикагската търговска борса. Използвайки информация от шпионския ни сателит „Кийхол — 11“, тя му казвала кога Аржентина ще претърпи жестока загуба в зимната реколта на пшеница заради нашествие на насекоми. И той натрупал двайсет и седем милиона долара от продажбата на акции за пшеница, преди информацията да стане публично достояние.
— Значи говорим за борсови измами? — Хена се облегна назад на стола си. Мислеше, че разговорът е свързан с Мърсър и Хари Уайт, и изпита облекчение, че не е така.