— В този случай, да. Накарахме Националната сигурност и Комисията по борсата да се справят с публичния аспект на разследването. Те извършиха ареста и запазиха в тайна участието на НРС. Двамата съпрузи ще излязат от затвора в края на следващия век. — Бейнс говореше все по-уверено. — Все едно, това е само пример. Другите случаи, които разкрихме, бяха извършени от военни и с арестите им се занимаваше Главна прокуратура.
Бейнс млъкна и директорът на ФБР разбра, че полковникът стига до същността на въпроса.
— Преди шест седмици ни възложиха случай, който разкрихме едва онзи ден. Извършихме арест и научихме, че инцидентът има много по-сериозни измерения от предишните. Реших, че е разумно веднага да включа цивилните власти и по-точно ФБР. Шефът ми се съгласи и впоследствие информира адмирал Морисън. Адмиралът изказа идеята да се срещнем, преди да продължа с разследването.
— От архивите на НРС бяха откраднати материали — прекъсна го Морисън. — Кражбата е извършена от Доналд Розен, майор от военновъздушните сили. Той бе арестуван снощи. Очакват го около петстотин години затвор за това престъпление. Материалите бяха снимки, изпратени по погрешка в кабинета му. Розен е видял грифа „свръхстрого секретно“и ги е откраднал. Вече паднаха няколко глави заради това недоглеждане, защото снимките са били оставени на бюрото му, но това е вътрешен въпрос.
Бейнс продължи разказа.
— Розен е задържал снимките една седмица, после е намерил купувач и ги е продал само за петстотин хиляди долара. Говорим за военни тайни, които може да компрометират много деликатна текуща програма. Потенциалната им стойност не може да се изчисли.
Хена изведнъж разбра накъде води разговорът.
— Нека да отгатна. Искате да разследваме заместник-държавния секретар Прескът Хайд и да разберем какво по-точно е направил със снимките от „Медуза“?
Ако Хена бе хвърлил кобра на пода, едва ли би предизвикал по бурна реакция.
— Колко още знаеш? — извика Морисън и скочи, без да е в състояние да прикрие изумлението си.
— Седни, за Бога, Том — каза Хена. — Тайната ти все още е в безопасност. Доколкото ми е известно, само неколцина знаят за снимките от „Медуза“.
— Не разбираш. Три сателита „Медуза“ обикалят в орбита около Земята. Мислиш ли, че държава като Китай ще седи със скръстени ръце, ако узнае какви са възможностите на най-новото ни поколение шпионски сателити? По дяволите, снимките, които Хайд купи, бяха от първия прототип, който е нищо в сравнение с последните. Залогът е много по-голям от няколко снимки на пустинята Сахара!
— Да. — Хена разбра, че заговорът около отвличането на Хари Уайт придобива нови, по-неприятни измерения. „Откраднати снимки от НРС, Господи!“ — След малко ще говорим за това. Разкажете ми какво стана после.
— След като ги е продал на Хайд, Розен трябва да е осъзнал, че цената, която е поискал, е твърде ниска — продължи Бейнс, — и се е свързал с някого в Европа. Няма начин да разберем кой, защото обажданията са закодирани, но стеснихме кръга до Италия, Гърция, Югославия или Албания.
— Да ме вземат дяволите — прекъсна го Хена, мислейки за религиозните войни, бушуващи в Албания и в бившите републики от Югославия. Дали и това бе свързано с ислямски терористи като чартърния полет до Бейрут?
— Какво?
— Довършете историята си и аз ще ви разкажа моята.
— Имаше десетина обаждания с различно времетраене. Последното беше само няколко часа преди Розен да бъде арестуван — каза Морисън. — Това е една част от разследването, с която ще се справим вероятно с помощта на ЦРУ и Интерпол, ако се появи нещо обещаващо, но искаме вие да се занимаете с Прескът Хайд. Той работи за правителството, но е цивилно лице, затова ще трябва Бюрото да се залови с разследването.
— Разследването вече започна — изсумтя Хена. — Всъщност мисля, че имаме достатъчно, за да извикаме негодника на официален разпит. Спомняш ли си Филип Мърсър?
— Човекът, който се справи с кризата в Хавай?
— И в Аляска. Снимките са у него. Той пътува за Еритрея. Заминал е рано тази сутрин.
През следващия половин час Хена обясни каква е връзката между Мърсър и Прескът Хайд, като разказа за издирването на диамантената жила, отвличането на Хари Уайт и престрелката на летище „Дълес“.
— Някой от НРС направи ли анализ на снимките? — попита накрая той.
— Не — призна Морисън. — Сателитът не беше настроен, когато го изпуснахме. Нашите хора смятат, че снимките не струват нищо.
— Но терористите, които извършиха атаката на летище „Дълес“, не мислят така.