— Трябва да си ги върнем. Снимките са не само строго секретни, те са и доказателство — каза Бейнс.
— Не. Трябва да арестуваме Прескът Хайд и после да оставим Мърсър да разбере какво става, по дяволите.
— Дик, след това можем да помогнем на Еритрея. За няколко месеца ще изкопаем диамантите. Първо трябва да си върнем снимките. — Тонът на Морисън не търпеше възражение, но Хена дори не мигна.
— Том, ако искаш да арестуваш Хайд на своя отговорност и всички да научат за това довечера по новините, направи го. Но ако искаш помощта ни, тогава ще действаме, както аз кажа.
Измина една изпълнена с напрежение минута. Лъскавото махало на стенния часовник отброяваше секундите.
— Добре — отстъпи Морисън. — Ако го направим, както ти искаш, какво ще стане?
— Ще получим заповед за арест от Главна прокуратура и ще отидем на гости на Хайд.
Адмиралът погледна умълчалия се Бейнс.
— Какво ще кажеш?
— Щом хванем Хайд, може да изпратим някой в Африка, за да вземе снимките от Мърсър.
— Покриваш си задника, а, Том?
— Моят задник е на огневата линия и трябва да го покрия. Хайде, да приключваме с тази история.
Хена и Морисън се настаниха на задната седалка на служебната кола, а Бейнс седна отпред до шофьора. Последваха ги три други черни седана. Всички се отправиха към Феърфакс, Вирджиния. Преди да излязат от централата на ФБР, Хена се обади в кабинета на Хайд и научи, че заместник-държавният секретар не е на работа и не се е появявал цяла сутрин. Сетне позвъни в дома на Хайд, но телефонът беше прекъснат. Опасявайки се, че Хайд вече е избягал, Хена бързо взе заповед за арест от Главна прокуратура и състави малък екип.
Докато пътуваха, той преся наум детайлите, търсейки схеми. Това беше стар номер, който му вършеше добра работа. Розен и откраднатите снимки от „Медуза“ бяха на първо място. После следваше купуването им от Хайд. Всичко останало можеше да се подреди по различни начини. Хена се запита дали след като Розен бе продал снимките, при него бе отишъл някой от Европа, например от Балканите. Може би съседите на Хари Уайт бяха чули някой от онези езици, а не арабски. Когато Мърсър бе отказал предложението на Хайд, терористите бяха отвлекли Хари, за да го принудят да отиде в Африка и да намери диамантите. От инструктажите Хена знаеше, че Иран поддържа мюсюлмански групи в Албания и Сърбия и има връзки с фракциите в Бейрут. Връзката беше косвена, но въпреки това беше добра следа.
Оставаше Хайд и мотивът му. Парите бяха най-очевидният отговор. Той използваше положението си в Държавния департамент, за да забогатее. Беше купил снимките, а после бе наел Мърсър за експедицията. Но откъде щеше да намери толкова много пари? Тогава Хена осъзна, че Израел чрез Селоме Нагаст ще плати сметката. Хайд бе купил снимките, а израелците ще финансират всичко останало. Причините бяха очевидни, като се вземеше предвид иранската връзка. Израел се опитваше да попречи на някоя терористична група да се сдобие с нов източник на непроследимо богатство, неизвестна диамантена мина.
Хена се замисли за предстоящия разговор с Хайд и осъзна, че може да използва информацията, която ще изтръгне от заместник-държавния секретар, за да накара Мосад да разкрият каква е операцията им. Той смяташе, че уговорката на американските служби за сигурност с еврейската държава е твърде едностранчива. Това беше идеална възможност да изравни силите.
Първото лошо предчувствие за неуспех се появи под формата на полицейска сирена. След миг патрулната кола профуча край автомобилите на ФБР. Светлините й примигваха в синьо и червено. Ченгетата минаха през светофара, без да удрят спирачки. Друга сирена се приближаваше бързо.
Поради натовареното движение стигнаха след още двайсет минути до квартала, където живееше Хайд. Къщите бяха четири или пететажни, построени на площ от един акър. Наскоро асфалтираните улици бяха безупречно чисти, а телефонните стълбове още не бяха потъмнели от патината на годините.
Колкото повече се приближаваха до улицата на Хайд, толкова по-тъмно ставаше небето и повече се сгъстяваше ужасната смрад на изгоряло дърво и разтопена пластмаса.
Улицата приличаше на сцена на бунт. Полицията бе опънала кордон, зад който се събираха любопитни хора. Хена показа документите си на ченгетата и колата продължи напред, минавайки край полицейски автомобили, пожарни и линейки. Когато ветрецът разсея пушека, се видяха пламъците, обхванали къщата на Хайд.
Самодоволството на Хена се изпари. Той не беше специалист по умишлените палежи, но знаеше достатъчно, за да осъзнае, че пожарът несъмнено е запален с бензин, при това в огромни количества. Като се имаше предвид броят на пожарните коли, съобщението за палежа бе получено преди около половин час.