Тя преметна през рамо чантата си, стана и протегна ръка. Мърсър имаше чувството, че е отпратен. Разбирателството, което бяха постигнали по време на презокеанския полет, бе изчезнало, изместено от безцеремонна де-ловитост, каквато Мърсър за пръв път виждаше у нея.
— Добре — каза той и се изправи, за да се сбогува. — Тогава предполагам, че ще се видим след два дни.
Неочаквано Селоме приближи лице до негово и го целуна по бузата.
— Не мисли, че идеята е моя. Ще се видим в „Амбасойра“ вдругиден — каза тя и тръгна.
— И още как — измърмори Мърсър.
Сивите му очи придобиха студен израз, докато я гледаше как излиза през терминала. Той отиде отново при служителката на билетното гише.
— Ужасно съжалявам за недоразумението. — Усмивката му беше обезоръжаваща. — Опасявам се, че имаше малък езиков проблем. Сутринта се обадих на авиокомпанията, за да кажа, че искам да пътувам с по-късен полет, а спътничката ми не разбра това. Бих желал да летя със самолета, който пристига в двайсет и един часа.
Мърсър имаше резервация за този полет, но я бе отменил, като се обади от самолета на „Еър Италия“, докато Селоме беше в тоалетната. Беше заподозрял, че тя ще поиска да се отърве от него, когато пристигнат в Рим, и нуждаеше от време, за да проследи действията й. Мърсър имаше представа къде всъщност отива Селоме. Вярше в мотивите и, но не и се доверяваше.
— Разбирам. — Служителката се нацупи, изпитвайки неповторимо женско удоволствие от съмненията към друга ясена. — Непрекъснато стават такива неща.
Ноктите й затракаха по клавиатурата на компютъра и след минута тя даде на Мърсър нов билет.
— Заповядайте. Самолетът излита в деветнайсет и двайсет довечера и пристига в дванайсет и петнайсет. Успях дори да ви намеря място в първа класа, без да е необходимо да доплащате. За нощния полет няма толкова много пътници.
— Много ви благодаря. Искам да ви питам още нещо. Къде е чакалнята на „Ел Ал“?
— В края на този коридор, вдясно.
Мърсър й благодари още веднъж и тръгна по коридора. Не беше необходимо да бърза. Беше сигурен, че Селоме ще бъде в чакалнята на израелските национални авиолинии, но изпитваше гняв, който се нуждаеше от отдушник.
Приближавайки се до целта си, той забави крачка и се сля с тълпата, за да мине покрай чакалнята на „Ел Ал“, прикрит от неколцина пътници. Мърсър огледа помещението, но Селоме не беше там. Повикаха пътниците за някой от полетите и той се прокле, че е закъснял. После обаче видя, че полетът е за Лисабон, а Селоме със сигурност не отиваше в Португалия.
Мърсър продължи по коридора и стигна до телевизионните монитори. Насочи вниманието си към онези, които показваха заминаващите самолети, и видя, че „Ел Ал“ имат полет до летище „Бен Гурион“в Тел Авив след Деветдесет минути. Мърсър седна в препълнения задимен бар в другия край на терминала, колкото е възможно по-далеч от чакалнята на „Ел Ал“, в случай че Селоме чака като него. Двете водки, които изпи, струваха по дванайсет долара и той беше благодарен, че европейските бармани не очакват бакшиш, защото не беше в настроение да покаже щедрост.
Не му се и пиеше, но се нуждаеше от нещо, за да разреди горчивината, която пареше в гърлото му. Бяха го лъгали някои от най-добрите, но Селоме Нагаст беше от световна класа. Мърсър бе повярвал на историята й когато тя седна до него в самолета, но сега през цялото време се питаше дали това не е инсценировка.
— Кучка — измърмори, ядосан по-скоро на себе си, отколкото на нея, грабна двете си куфарчета и тръгна по коридора.
Щом не можеше да има доверие на Селоме и на Прескът, Мърсър беше съвсем сам. Може би бяха платили на Хабте Маконен, човека, изпратен да го посрещне в Африка, да забие нож между ребрата му на летището.
Мърсър огледа тълпата. Селоме седеше с гръб към него и гледаше бяло-синия самолет, който щеше да я закара в Израел, при сенчестите й господари. Подозренията му се потвърдиха и това развали още повече настроението му. Зае позиция, откъдето можеше да я наблюдава, без тя да го вижда.
Замисли се за връзката между отвличането на Хари от свързани с Бейрут терористи и израелската агентка, опитваща се да спечели доверието му. Израелците се интересуваха от всички аспекти на тероризма, които биха могли да засегнат тяхната страна. Но какво общо имаше това с Хари или с него самия? Каквато и да беше връзката, Мърсър знаеше, че последиците са потенциално смъртоносни. В Близкия изток да попаднеш в капан между араби и израелци можеше да означава смъртна присъда. Когато бяха заплашени, двете страни първо стреляха, а после се извиняваха за невинните жертви, попаднали в кръстосания огън. Ако изобщо се стигнеше до извинения.