Ернесто познаваше добре църквата.
— Това е най-старата оцеляла църква в Испания — поясни той — и се намира в Паленсия. Значи не са далече.
И наистина, патрулът не беше далече от портала, който щеше да ги спаси, за да не изгният в онова далечно минало. През XVII век вече имаше много повече портали за достъп до 2016 година, които бяха под контрола на Министерството. Може би щеше да се наложи междинно преминаване, но нямаше да е трудно. Проблемът беше как да информират патрула, че има изход. Ако бяха още живи, разбира се.
Въпреки това имаше и други спорни въпроси. Салвадор беше обещал да промени историята, за да ликвидира Дароу и да спаси живота на агентите си и на Лола Мендиета.
— Ще го направите ли? — попита Ирене.
— Първо трябва да спасим патрула.
— И ако успеем? — настоя Ирене.
Салвадор я погледна сериозно.
— Тогава Лола ще е изпълнила обещанието си и аз ще изпълня моето.
VIII.
Главата на Хулиан щеше да бъде отделена от тялото му с помощта на брадва. Такова беше наказанието му за убийството на някакви напълно непознати селяни.
Очите на Амелия се пълнеха със сълзи само като го погледнеше. И то при положение, че никой от присъстващите на площада не можеше да повярва, че този човек е убил майка й.
Хулиан я гледаше сериозно, но изведнъж й се усмихна. Може би за да си го спомня усмихнат.
„Шибано Министерство!“, помисли си Хулиан. Същински развъдник на побъркани глупаци. Лола, Лейва, Сотока… дори Ирене бе загубила разума си, за да ги предаде. Самият той беше на крачка от лудостта, когато го обзе натрапчивата идея да спаси жена си. Но най-много го беше яд, че очевидно беше най-неспособен от всички да промени миналото. Или да си построи бъдеще, както сега правеше Елиас.
За Амелия и Хулиан оставаше една надежда — Алонсо. Той обаче по необясними причини се бавеше. Ами ако дойдеше, как щеше да ги спаси? Хората на Сотока (сега Бернардо дел Карпио) бяха много, а народът толкова се страхуваше от него, че никога не би посмял да му се противопостави. Задачата щеше да бъде трудна.
Елиас погледна Амелия. После тихо, но настойчиво заяви:
— Ако се омъжиш за мен, можеш да го спасиш.
Амелия погледна Хулиан, който очевидно бе разбрал положението й. Той поклати глава. Помисли си: „Не го прави, моля те!“.
Изведнъж се чу експлозия и всичко се промени.
Народът хукна да се спасява. Войниците застанаха в отбранителна позиция, а Сотока извади сабята си, защото знаеше, че третият член на патрула е още на свобода. Дузина мъже го наобиколиха, за да го охраняват.
Амелия се запита как ли Алонсо ще успее да се справи с толкова много врагове.
— Покажи се! — изкрещя Елиас.
Алонсо се показа. Появи се облечен в дрехи като хората на господаря на Салданя. В този си вид бе успял незабелязано да влезе в замъка. От Леон и Астурия идваха много наемници.
— Тук съм, кучи сине!
Всички присъстващи се възхитиха, че един-единствен човек дръзва да каже на господаря това, което мнозина си мислеха. Зарадваха се, но бяха сигурни, че с него вече е свършено.
Стражите на Бернардо дел Карпио се спуснаха към Алонсо с извадени саби, но тогава той вдигна ръка и извика:
— Не се приближавайте! Бог е с мен.
И отново вдигна дясната си ръка. Заедно с жеста му се чу оглушителен гръм, когато една от гранатите се взриви в празен ъгъл на площада.
Алонсо беше обяснил на Беренгела какво да прави с гранатите. Първо да свали пръстена, да брои до три и да я метне някъде, където по възможност да има по-малко хора. След това бяха направили учение първо с камъни, а после и с една истинска граната (нямаха възможност да прахосат повече), така че Беренгела бе разбрала задачата си. Сега трябваше да тича до друга позиция. Така и направи.
Елиас забеляза откъде бе паднала гранатата и заповяда на стражите си да се насочат натам.
Алонсо изчака.
После отново вдигна ръката си. Нова експлозия разтърси площада. Елиас забеляза, че този път гранатата бе дошла от друга посока.
Освен най-верните му стражи, всички останали избягаха подплашени. Можеха да се сражават с хора, но не и с Бог. Щом този чужденец, който дори не се бе потрудил да извади сабята си, имаше такава мощ, значи сам Господ беше на негова страна.
Елиас се обърна с упрек към Амелия.