— След вечеря всички гости се оттеглиха, а ние останахме будни още дълго. Да сте чули някой тихомълком да се промъква по палубата и да влиза в коридора?
— Какво имаш предвид? За крадеца ли говориш? — попита Алонсо.
— Дали сте чули някой тайно да влиза в капитанската каюта?
— Освен ако не е хвърчал по въздуха… Който стъпи на дъсчената палуба, вдига такъв шум, че е невъзможно да не бъде чут — отвърна Хулиан.
Амелия потвърди с кимане и продължи да обяснява:
— Алонсо, след като излезе от нашата каюта и тръгна да си лягаш, видя ли някого да отива на предната палуба?
— Не и жива душа.
— Така си и мислех. Крадецът на ковчежето е някой от гостите на вечерята.
Хулиан и Алонсо бяха объркани от увереността на Амелия, но младата жена имаше право. Щом никой не бе влизал в каютата на капитана, докато той е спял, значи е действал, докато е Егиньо е бил буден, тоест по време на вечерята.
— Чакай малко — сепна се Хулиан. — Намекваш, че някой е откраднал двеста и петдесетте златни ескудос под носа ни, а ние дори не сме забелязали?
— Какво чудно има? Ти открадна някакви странни плодове, които са по-големи от ковчежето. Всеки би могъл да скрие парите под дрехите си.
Амелия се усмихна на Алонсо. Беше доволна от дедуктивното мислене на боеца и продължи неговите разсъждения:
— Това може да означава две неща, колеги. Едното е хубаво, а другото лошо.
— Както в анекдотите! — възкликна Хулиан. — Започни с хубавото, моля те!
— Хубавото е, че броят на заподозрените се свежда от петдесет на осем. Това ще улесни разследването.
— А лошото?
— … Че ние също сме сред тези осем.
Според хипотезата на Амелия крадецът се бе възползвал от угасването на лампите, за да отмъкне ковчежето с парите. Главните заподозрени бяха присъстващите там — търговецът на роби Торибио де Алкарас и съпругата му Елвира, боцманът Педро Ромеро, помощник-капитанът Хил де ла Торе, главнокомандващият адмирал Фернандес де Кордоба и, разбира се, Пакито, юнгата.
Амелия изключваше от този списък капитан Егиньо поради абсурдността да окраде сам себе си. Каква полза би имал от това? Но Хулиан подхвърли друго предположение:
— Може ковчежето да е било застраховано. Имало ли е застраховки през XVII век? Или може би търси предлог, за да остане повече време в Картахена де Индиас. Може това да е истинският му мотив.
— Струва ми се малко вероятно — отвърна Амелия.
— А по-вероятно ли ти се струва главнокомандващият на флотилията да се занимава с кражби — възрази Хулиан, — при висотата на поста му и заплатата, която вероятно получава? Или търговците на роби? За тях това е дребна сума. Фрашкани са с пари, защото стоката, с която търгуват, им излиза безплатна. Само трябва да я докарат от Африка.
Амелия изслуша всички предположения, а после предложи да не обвиняват никого преждевременно. Тримата решиха да не споделят хипотезите си с капитана, защото това би затворило кръга на заподозрените, а Хулиан и Амелия щяха да са сред тях. Трябваше да останат на втори план и да изчакат развоя на събитията, който никак не закъсня.
VII.
Тримата все още разговаряха в каютата, когато доловиха нечии решителни стъпки да влизат в покоите на капитана. Амелия стана и залепи ухо на тънката преграда, като направи фуния с ръцете си, за да чува по-добре през дъските. Двамата мъже я последваха, без много да му мислят.
Разпознаха гласа на адмирал Луис Фернандес де Кордоба, разтревожен от последните новини.
— Двеста и петдесет ескудос! С толкова пари могат да се попълнят хранителните запаси на цялата флотилия.
— Това беше предплатеното ми възнаграждение за пътуването.
— Кражба с такъв размер не може да остане ненаказана.
Долавяха откъслечни фрази от разговора между дамата капитани, а останалите неразбрани думи тълкуваха според контекста.
— Започнах да разпитвам хората. Има достоверни доказателства, които ми помагат в разследването — заяви Егиньо.
— Подозирате ли някого? — запита главнокомандващият.
— Все още е рано да се каже. Всеки би могъл да превърти ключалката на вратата и да влезе в офицерската стая, докато спя.
Егиньо имаше право. За да се влезе в помещението на кърмата, беше нужен ключ, но механизмът на бравата не беше сложен. Можеше лесно да бъде отворен с шперц и малко сръчност. Амелия обаче не обърна особено внимание на теориите на капитана. Беше сигурна, че крадецът не е влязъл, докато той спи, нито пък е насилил ключалката на вратата.