— За дисциплината ли? — учуди се Амелия.
— За боя с камшици. Раздавам ги наляво и надясно.
Амелия усети тръпки по гърба, когато осъзна истинското значение на думата „дисциплина“. Цялата симпатия, която изпитваше към Ромеро, се изпари, както се бяха изпарили двеста и петдесетте златни ескудос.
Дисциплината на кораба се налагаше с камшик. С дръжката му Ромеро подканял по-бавните моряци да забързат темпото, сръгвайки ги, както се подкарва добитък. Очевидно използваше камшика и за да раздава правосъдие при нарушаване на корабния ред. Събличали до кръста провинилия се моряк, завързвали го за дулото на някое оръдие и боцманът го удрял с камшика толкова пъти, колкото бе преценил капитанът. Амелия с ужас слушаше обясненията на офицера, които за него бяха толкова естествени, колкото и изгрева на слънцето.
Трудно е да бъдеш хладнокръвен следовател, когато другарят ти е заплашен от смъртна присъда. Младата жена отново се напрегна, този път за да не заклейми Педро Ромеро като бездушен човек, виновен за цялото зло на земята. Амелия продължи да задава деликатно все по-малко деликатните си въпроси.
— Доколкото разбрах, след смъртта на главния боцман — Бог да се смили над душата му! — няма да бъде назначен негов заместник за обратния път. Значи ли това, че вие ще се заемете със задълженията му?
— Има ли друг изход? Сякаш не ми стига моята работа, сега трябва да се занимавам и с поправките на кораба!
— Не изглеждате много доволен.
— Защото не съм — рязко отговори Ромеро.
— Не ви ли плащат достатъчно?
— Предплатиха на семейството на покойния главен боцман и сега Егиньо казва, че нямал достатъчно пари за моята заплата. Добро оправдание!… Каза да изчакам да пристигнем в Севиля, но не храня особени надежди.
— Все някак трябва да ви плати за извършената работа…
— Поисках да ми увеличи правото на товар.
Амелия с облекчение чу, че не става дума за някакво физическо мъчение на екипажа. Като част от възнаграждението капитанът предоставял право на безплатен товар на всеки моряк — подправки, какао, индиго… Щом пристегнели на суша, те ги продавали, което им позволявало да си докарат допълнителни доходи. Ако били добри в пазарлъците, можели дори да удвоят печалбата си.
Педро Ромеро обаче не беше доволен и от допълнителното право на товар, което му предложил капитанът в замяна на работата му като главен боцман. Би предпочел да получи двойно повече, но Егиньо му отпуснал само една трета като горница, което било пълна подигравка.
Разговорът на Амелия с боцмана не го разкри в особено добра светлина и той продължи да заема челно място в списъка й със заподозрени. Човек, който се чувства недооценен, винаги има мотиви да пожелае да си вземе дължимото и може да използва всеки удобен случай. Например угасването на светлината в капитанската каюта.
XII.
От четири часа Алонсо беше затворен в трюма и оставаха още два часа до залеза на слънцето. Амелия искаше по-скоро да разговаря с всички заподозрени. Вярваше, че дневната светлина ще й позволи по-добре да разпознае признаците на колебание или разкаяние по лицата им. Ред беше на Хил де ла Торе, помощник-капитана. Младата жена не се нуждаеше от предлог, за да се приближи до него.
— Добър ден, сеньор! Нося ви списъка с лекарства, с които мъжът ми трябва да разполага на борда.
Хил де ла Торе разгледа листа, докато Амелия разглеждаше него. Забеляза сцепената му вежда. Беше се инфектирала.
— Не можем да доставим такова количество опиум — отбеляза офицерът. — Да не искате да упоите целия екипаж?
— Разбира се, че не — отвърна Амелия. — Само хората, които се нуждаят. Няма да го разхищаваме, но няма и да го пестим.
— Разберете ме добре, не мога да изхарча толкова пари за лекарства.
— Капитанът вече ви отпусна средства. Ако не сте съгласен, говорете с мъжа ми. И между другото му кажете да ви погледне веждата. Не изглежда добре.
Странно бе, че Хил де ла Торе се противеше на толкова дребен разход. Един помощник-капитан би следвало да е свикнал да харчи големи суми за доставки, защото снабдяването с провизии за презокеанско пътуване за такъв голям кораб обикновено се мери в тонове — дванайсет тона сухари, два тона сланина и един тон сушена риба, десет бушела ориз и още толкова нахут, както и сто бъчви с вино, равни на повече от 20 000 литра.