— Значи ние сме изключение.
Жената си пое дълбоко дъх и заяви тържествено:
— Амелия, искам да ти помогна. Става дума за прислужника ви. Сигурно си отчаяна.
Амелия се съгласи. Може би Елвира знаеше кой е крадецът и можеше да й съдейства да спаси Алонсо.
— Много си ми симпатична. Не заслужаваш изпитанието да останеш без прислуга. Ще ти направя подарък. Става дума за един млад, работлив и верен роб. И покорен, най-вече покорен. Християнското му име е Томас и е покръстен. Аз лично водя робите при йезуитите, за да ги покръстят.
— Интересна подробност!
Амелия бе стъписана от предложението. Опасяваше се Елвира да не забележи смущението й, ако даде неподходящ отговор.
— Благодаря — отвърна тя, — но не мога да приема такова щедро предложение.
— Томас няма никакви недъзи и пороци.
— Отново ти благодаря, но не мога да приема. Мъжът ми ще бъде против.
Елвира изведнъж се вледени и премина към отбрана:
— Да не си чула да се говори нещо за нашите роби?
Притеснението на Елвира впечатли Амелия. Усети, че почвата под краката й става хлъзгава и реши да задълбае в темата, блъфирайки, за да изкопчи някакво признание:
— За вашите роби ли? — продължи невинно. — Нищо, което всички не знаят… Защо, има ли някаква тайна?
— Не тайна, а лъжа!
Амелия продължи да разнищва въпроса, като се правеше, че знае повече, отколкото казва.
— Разбира се, точно това си помислих и аз, когато научих — отвърна тя.
— Тогава не мисли, че ти предлагам Томас, защото е болен и безполезен.
— Не, не. Нека хората да си мислят каквото щат. Аз не споделям тяхното мнение.
Амелия стреляше на посоки и импровизираше в крачка, за да измъкне повече информация от събеседничката си.
— Успокой се — продължи младата жена. — В мое лице имаш приятелка. Ако нещо ти тежи на душата, можеш да го споделиш с мен. Ще ти олекне.
Тогава Елвира избухна в сълзи.
— Както всяка година, мъжът ми докара в Картахена петстотин роби. Нали знаеш, тук е най-големият пазар за роби в Новия свят. Всички бяха здрави… но екипажът се разболя от черно повръщане. Повече от половината измряха, още преди да стъпим в пристанището.
— Половината от робите ли?
— Де да беше така! Ако половината от товара измре, пътуването пак ще бъде на печалба. Нещастието е, че по пътя измряха половината моряци, а останалите предадоха Богу дух в Картахена. Черното повръщане се разпространи из града. Всички хвърлят вината върху нашите роби и никой не иска да ги купи. Трябваше да ги прежалим.
— Да ги прежалите?
— Да, да ги пуснем на свобода без всякаква печалба. Това ще ни разори.
Амелия с усилие потисна усмивката си. Радваше се на нещастието на семейство Алакарас. Добре, че вече се беше стъмнило и Елвира не забеляза неволната й реакция. Жената продължаваше да се оплаква през сълзи.
— Всъщност робите не са болни. Всичките са млади и силни.
Хулиан би могъл да им обясни по този повод, че африканците също боледуват от жълта треска, но са били изложени на тропическия вирус в продължение на много поколения и са се приспособили към него. За тях симптомите на черното повръщане не са по-силни от обикновен грип.
— Ще имате още пътувания, Елвира, ще докарате още роби, светът няма да свърши сега.
Амелия се отврати от произнасянето на собствените си утешителни думи.
— Съпругът ми трябва да плати надниците на семействата на починалите. Не може да се противопостави на Братството на Богородица от Буен Айре, нито на Ордена на Страстите на Нашия Изкупител Иисус Христос.
Амелия знаеше, че мореплавателите са имали свои организации — нещо средно между профсъюз и здравни застрахователи, — които очевидно щяха да изискат много пари от Торибио де Алкарас.
Откраднатите 250 златни ескудос бяха едва стотна част от богатството, което семейството бе изгубило. С тях можеха да се купят не повече от половин дузина роби. Амелия обаче си помисли, че в положение на крайно финансово затруднение всяка сума би била от полза, дори и ако трябва да бъде открадната по време на угасването на лампите в капитанската каюта.
XIV.
Алонсо все още беше затворен. Хулиан не сваляше очи от входа към трюма, който стражите охраняваха на смени. От време на време някой от тях влизаше вътре. Кой знае какво правеха там? Никой от тях обаче не му позволи да отиде при приятеля си, колкото и да настояваше.