Скоро щеше да съмне, а патрулът не беше мигнал. Амелия се опитваше да разясни на колегите си историческото значение на Каталина де Ераусто, за да схванат опасността, ако решаха да я екзекутират на кораба. Не можеха да направят нищо по въпроса, защото наказанието зависеше единствено от капитана, а Хулиан и Алонсо нямаха никакво желание да помагат на юнгата. Амелия обаче не спираше да ги убеждава:
— Разбирам колко сте ядосани на Каталина, но тя не е планирала да навреди на Алонсо. Дори чувства угризения, че го е направила. Затова позволи на Хулиан да му занесе вечерята в трюма и да поседи при него. Каталина е искала още същата вечер да офейка с парите. Така, след като откриеха бягството й, истинският виновник щеше да е ясен и никой невинен нямаше да пострада.
— Откъде знаеш? — учуди се Алонсо.
— Знам, защото точно това се е случило в действителност. Но нещо е станало и плановете й се объркали.
— Стана това, че дойдохме ние, а не би трябвало да сме тук — отсече Хулиан.
И наистина имаше право. Присъствието на патрула бе променило историята. В нощта на кражбата Алонсо бе излязъл на предната палуба и вратата се бе треснала след него. Ударът бе събудил капитана, който би трябвало да спи непробудно през цялата нощ. Алонсо беше поздравил юнгата и го бе заговорил. Така той нямал време да помоли пазачите да го пуснат да излезе от кораба — „по работа, по заповед на капитана“ — и да офейка завинаги, защото точно тогава Егиньо се бе събудил и бе надал вик, че на кораба има крадец.
— В продължение на години Каталина се е сражавала като войник главно тук, в Новия свят, в служба на краля. Спечелила си слава на храбър и сръчен боец, без да разкрие, че е жена.
Докато Амелия се разгорещяваше, Хулиан незабелязано се мъчеше да намери интертемпоралния телефон. Алонсо обаче слушаше с интерес. Амелия беше налучкала правия път към него. Ако предадеше интригуващо подвизите на монахинята-лейтенант, можеше да смекчи сърцето на боеца.
— По време на една битка индианците мапучес били на косъм да победят испанците и да пленят бойното им знаме. Каталина била лошо ранена, но напуснала бойната линия, намушкала с кинжала си индианеца със знамето и му го отнела.
— Добре е направила, браво на нея. Войник, който не се предава, е непобедим — със задоволство отбеляза Алонсо.
— Това е доста спорно — усъмни се Хулиан.
Амелия се престори, че не долавя скептицизма му и продължи да разказва за живота на монахинята-лейтенант:
— В следващата битка загинал капитанът на поделението им. Тя поела командването и храбро и безстрашно спечелила битката. Още две десетилетия продължила да се сражава и донесла големи победи за Испанската корона. После се върнала в Испания като жена. Била приета от крал Филип IV, който я удостоил с пожизнена пенсия за военни заслуги. Обаче не й разрешил да ходи облечена като мъж, макар че тя настоятелно го помолила. Едва по време на посещението й във Ватикана папа Урбан VIII й позволил да ходи облечена както си иска. По-късно Каталина се върнала в Южна Америка по търговски дела и написала мемоарите си, които горещо ви препоръчвам да прочетете.
— Необикновен живот… — въздъхна Алонсо. — А защо не са я повишили в чин? Ако човек е толкова храбър, го заслужава, независимо дали е мъж или жена?
Амелия реши да прекрати обясненията. Ако отговореше на Алонсо, стратегията й да ги убеди да спасят Каталина щеше да иде по дяволите.
— Мисля, че знам защо е останала с чин лейтенант — злорадо подхвърли Хулиан.
— Говори тогава! — с нетърпение го подкани Алонсо.
Хулиан зачете направо от екрана на мобилния телефон:
— В Уикипедия пише, че „поради многобройните оплаквания срещу нея за неоправдана жестокост срещу индианците не е повишена в звание. Разочарована от това, за известно време тя се отдала на вандалски прояви като безразборни убийства и подпалване на плантации“.
— Би ли ми върнал телефона, моля?
На Хулиан не му се искаше да се подчини.
— Чакай, чакай, има и още — той премести текста нагоре. — След Панама се отправя към Перу. Там се сбива с някакви типове. Наранява лицето на единия, а другия убива. Скрива се в една църква, но я откриват и я хвърлят в затвора. От там я измъква господарят й. Тя заминава за друг град и там се залюбва със сестрата на жената на новия си господар. Момичето искало да се оженят, но той… искам да кажа тя… все едно. Избягва в Чили и се записва в армията. Там открива брат си Мигел де Ераусто, когото не успява да я познае. Сприятеляват се, но после се скарват, защото Каталина тайно посещавала любовницата на брат си. Ама че жена!