— Мисля, че вече имаме представа, Хулиан.
Но Хулиан стискаше здраво телефона и не искаше да го върне.
— Има и още. Няколко години по-късно в един игрален дом някакъв мъж я обвинил, че мами, и тя го убила. По време на дуел ранила друг човек. Брат, й, който все още не знаел, че тя му е сестра, минал случайно и й помогнал да избяга. Губернаторът обявил награда за главата й и Каталина прекарала шест месеца скрита в една църква, за да не я открият. Когато нещата се успокоили, неин другар я помолил да му помогне при дуел. Щели да се бият двама на двама и му трябвал втори човек. Каталина приела. Само тя оцеляла. След като ранила смъртно противника си, го попитала как се казва. „Мигел де Ераусто“, отвърнал той; чак тогава разбрала, че са роднини. — Тук Хулиан вдигна погледа си от екрана:
— Ужас! Убила е собствения си брат!
Алонсо се прекръсти. Амелия сведе очи. Знаеше, че монахинята-лейтенант е със свадлив характер, но при изреждането на жестоките й прояви, й се стори като дяволско изчадие.
— Скоро тръгнала да бяга през Андите — продължи Хулиан. — С нея потеглили и двама бегълци, които умрели от измръзване. Тя им откраднала парите и продължила сама.
— Щом са умрели, не са им трябвали пари — отбеляза Амелия. Не можа да измисли нищо друго в защита на Каталина.
Алонсо слушаше историята като опиянен.
— Давай нататък!
— Когато вече силите й не стигали, за да върви през снега, я намерили и я спасили. Някакво семейство я прибрало в дома си. Дали й работа и й предложили да се ожени за дъщеря им. Каталина приела, макар че момичето й се струвало малко грозновато. През това време се сгодила за племенницата на свещеник от Тукуман, която била по-красива. Щом станало невъзможно да продължава с лъжите, избягала и изоставила двете девойки… Изумително!
Хулиан беше поразен. Животът на монахинята-лейтенант беше по-заплетен дори и от живота на Тирион Ланистър от „Игра на тронове“.
— В друг град несправедливо я обвинили, че наранила лицето на знатна дама. Измъчвали я, а после отново я пуснали на свобода. Нова кавга я принудила пак да се крие в църква. По време на свада между картоиграчи пак убила човек. Този път я осъдили на смърт, но се спасила като по чудо благодарение на признанията на друг заподозрян. После се била в дуел с ревнив съпруг и отново пет месеца се крила в църква. В Ла Пас за втори път я осъдили на смърт. Тогава тя се престорила, че се причестява, откраднала Светото причастие и избягала в Куско. На всички показвала светения хляб, за да стоят настрана от нея, сякаш гонела вампири с плитка чесън.
Алонсо пак се прекръсти, вече за втори път.
— След нова свада била арестувана в Перу. За да избегне екзекуция, помолила за милост епископа и му разказала, че е послушница от Сан Себастиан. Прегледали я и установили, че наистина е жена и е девствена. Тогава епископът я помилвал и я взел под закрилата си. Кретен! Нима да загубиш девствеността си е по-голям грях, отколкото да убиеш сто души!
Алонсо пак се прекръсти. За трети път.
— Каква биография! — отбеляза Хулиан. — В сравнение с нея Джак Изкормвача е просто любител. Амелия, наистина ли искаш да застрашим нашия живот, за да спасим това чудовище?
— Независимо какво мисля, тя трябва да доживее до шейсет години, за да напише мемоарите си.
— Амелия, не разбираш ли? Прочела си нещо и си превъртяла. Съжалявам, но не разчитай на мен.
— И на мен — присъедини се Алонсо.
— Само искам да ви напомня, че тук аз съм шефът.
— Не е необходимо да ни го припомняш на всеки половин час.
— Добре, тогава няма да монтираме рискови за нас устройства, но ще я измъкнем от кораба. Ще намеря начин.
— Прави каквото искаш! — Хулиан й върна интертемпоралния телефон от спасителния комплект на Лола. — Между другото има няколко пропуснати съобщения от Ирене.
Амелия отвори гласовата поща. Съобщенията бяха три и във всички Ирене й предаваше една и съща заповед. Амелия я сподели с екипа си:
— Трябва да се върнем в Картахена и да запечатаме портала, през който пристигнахме.