— Сега ли? Защо? — Хулиан не можеше да повярва.
— Порталът е незаконен и не фигурира в регистрите.
— Ами да го включат тогава!
— Ще ни отнеме само няколко часа.
— Ами ако корабът потегли?
— Ще помоля капитана да ни изчака.
— Това да не ти е такси! Това е Кралският флот на Испания. Ако останем на сушата, трябва да чакаме цяла година отново да се завърне.
— Егиньо ни е длъжник заради отношението си към Алонсо.
Хулиан скептично я погледна, а Алонсо не каза нищо — той лежеше на рогозката и спеше дълбоко.
II.
Амелия прекоси коридора и влезе в капитанската каюта. Егиньо и боцманът уточняваха последните подробности по отплаването. Адмиралът беше заповядал това да стане час по-скоро. Младата жена помоли да разговаря насаме с капитана, така че Педро Ромеро безмълвно се оттегли.
— Какво ви води при мен, сеньора?
— Искам да ви помоля за услуга, капитане.
— Надявам се няма да ме молите да освободя Пакито. Вие сте добра и състрадателна, но кражбата и измамата са тежки престъпления. Момчето не заслужава помилване.
— Съгласна съм с вас. Всъщност исках да ви помоля за друга услуга. На съпруга ми и на мен няма да ни е особено приятно, ако юнгата пътува заедно с нас на борда. Представете си, че случайно Пакито се разболее. Тогава съпругът ми ще бъде принуден да се грижи за този предател, който за малко да надене примката на врата на верния ни слуга Алонсо.
— Разбирам.
— Считаме, че той трябва да остане в Картахена и да бъде съден от градските власти, които да решат какво наказание заслужава.
— Несъмнено бих изпълнил молбата ви, но по обед вдигаме котва. Дотогава има само три часа и не мога да изпратя никого от хората си до Картахена, защото това би забавило подготовката ни.
— Ние можем да го отведем.
— Вие със съпруга ви?
— И Алонсо. Дайте ни само една малка лодка и ще се върнем на „Сан Андрес“ преди слънцето да достигне пладне.
— Вие сте много решителна дама — отвърна капитан Егиньо. — Съпругът ви е щастлив мъж.
III.
Членовете на патрула вече бяха на лодката. Хулиан и Алонсо гребяха с всички сили по посока на брега, но очевидно не им беше много приятно.
Хулиан погледна Амелия.
— Сега доволна ли си? Стана, както го искаше.
— По-добре кажи, че винаги става, както тя иска — поправи го Алонсо.
— Сигурна съм, че постъпваме правилно — възрази младата жена. — А междувременно ще убием с един куршум два заека.
Каталина де Ераусто се размърда. Седеше окована за напречната дъска на лодката и ги наблюдаваше мълчаливо.
Амелия преглеждаше обвинителното писмо, което Естебан Егиньо беше написал до съдията. Представляваше нещо като свидетелски показания за престъпленията на Пакито Лойола. Не си беше спестил подробностите и го описваше в най-черна светлина — незачитане на команди, кражба през нощта, нападение на кораб, злоупотреба с доверие и с привилегированото отношение от страна на потърпевшия, полагане на лъжлива клетва и оклеветяване на невинен човек…
Амелия погледна към „Сан Андрес“. Намираха се на две трети от пътя до брега. Изведнъж грабна писмото и го скъса на две, а после половините още на две, и още на две, след което изхвърли парченцата през борда.
Каталина се изненада. Не разбираше какво става. Уплаши се да не я убият на място и да я изхвърлят в морето. Но патрулът с нищо не я заплашваше.
— Какво ще правим с крадлата? — поинтересува се Хулиан.
— Трябва да продължи живота си — отвърна Амелия.
— Без никакво наказание? — възмути се Алонсо. — Дори без няколко камшика за назидание?
— Животът сам ще я накаже.
Ако гребците поддържаха добър ритъм, за около десет минути щяха да пристигнат на брега на Картахена. Разполагаха с повече от час, за да свършат работата си, и още половин час, за да се върнат обратно на галеона. Така може би щяха да успеят да хванат отплаването му. Амелия и Хулиан щяха да се заемат да запечатат портала, а през това време Алонсо имаше задачата да охранява Каталина.
IV.
Щом отново стъпиха в Картахена де Индиас, усетиха, че градът все още е болен и зловонен. Патрулът пое по една улица, перпендикулярна на брега. Амелия и Хулиан трябваше да побързат към мангровите гори на Чамбаку, където се намираше порталът, през който бяха пристигнали.