— Заповядайте, господине. Моят и на съпругата ми. Женени сме по-малко от месец… Не съм ли голям късметлия?
Лола го погледна с преднамерен упрек.
— Мануел, за Бога, защо разказваш всичко това на господина?
Кондукторът тъжно се усмихна и поклати глава. Младоженците винаги са въодушевени. Когато прекарат трийсет години заедно като него и неговата Касилда, няма да имат никакво желание да приказват.
Вратата на купето се затвори зад кондуктора. Лола направи забележка на Джон да не дава толкова обяснения. Не било нормално да се оправдава и така щял да събуди подозрения. Англичанинът, непривикнал с подобни забележки, й благодари за съвета. Следващия път щял да се справи по-добре.
— Да се надяваме да няма следващ път и да пристигнем спокойно в Сарагоса.
Строгите думи на Лола се изпариха в студения въздух на Канфранк. После настана странно спокойствие — като затишие пред буря.
Обичайното предупреждение: „Моля пътниците да се качват. Влакът потегля“, прозвуча няколко пъти по перона. Гастон имаше толкова силен глас, че много певци в околността можеха да му завидят.
Всичко изглеждаше спокойно. Лола обаче я глождеше тревога. Винаги когато я дебнеше опасност, чувстваше странни тръпки по гърба си, сякаш шестото й чувство я алармираше. Сега имаше същото усещане. И то бе много силно.
Внезапно вратата на купето отново се отвори. Лола внимателно се взря в мъжа, който с някак странна усмивка леко ги поздрави, повдигайки шапката си. Беше Тобиас.
VIII.
Всичко се случи много бързо. Прекалено бързо. Дори и за Лола. От своя страна Джон, британски военен пилот, неведнъж награждаван за заслуги, не бе привикнал със схватки лице в лице и не успя да реагира.
Тобиас избоботи през зъби нещо на немски, извади оръжието си и се прицели в Лола. Беше прекалено късно. Никой от двамата нямаше време дори да си помисли, че ще умре… Тогава обаче внезапно се намеси съдбата. Револверът засече. Невинаги всичко, произведено в Германия, е качествено. Това даде възможност на Джон да се спусне към Тобиас.
Бам! Бам! Бам!
Три изстрела. Три гърмежа, заглушени от тялото, пронизано от куршумите. След секунда револверът се плъзна върху седалката, а Тобиас и Джон се стовариха на земята. По пода се образува кърваво петно. Все още в шок от случващото се, Лола инстинктивно грабна оръжието.
Тобиас Краузе, сержант от „СС“, беше мъртъв. Последната му мисъл бе за Елза, първата му и единствена любов, макар и тя никога да не бе узнала за това. После усети студ. Само студ.
IX.
Изстрелите алармираха Гражданската гвардия в малкия й щаб на гарата. Щом забеляза, че гвардейците искат да се качат на влака, а меланхоличният кондуктор сочи към тяхното купе, Лола си помисли, че са загубени. Нямаше начин да се измъкнат.
И внезапно всичко й стана ясно.
— Трябва да бягаш, Джон. Твоят живот е много по-важен за мисията от моя.
Лицето на Лола изразяваше чувство на отговорност. За частица от секундата намери най-доброто решение, дори и да беше за нейна сметка. Джон погледна младата жена, както никой мъж досега не я бе гледал, и тогава тя разбра, че това е любов. Докато двамата дежурни от Гражданската гвардия си проправяха път по коридора, Лола отвори прозореца и почти принуди Джон да скочи на перона. Тя трябваше да дава много обяснения и най-вероятно щеше да попадне в затвора, но жертвата й беше необходима.
От прозореца на кабинета си Албер видя как червенокосият хукна към гъстата гора и си помисли, че вероятно го вижда жив за последен път.
— Късмет, другарю! Ще ти бъде нужен — прошепна началник-гарата.
Веднага след това вдигна слушалката на телефона и позвъни на жена си. За щастие още преди години Мари беше приготвила всичко необходимо за бягство в случай на опасност. За по-малко от двайсет и четири часа Албер и семейството му щяха да бъдат в Лисабон.
Години по-късно, вече като пенсионер, някогашният началник-гара в Канфранк живееше спокойно в Ница и гледаше как внуците му си играят, но не спираше да се пита защо не бе успял да спаси повече евреи по време на войната.
X.
Дан! Дан! Дан!
Ако имаше нещо, което Салвадор да мрази повече от общите ремонти, това бяха конкретно ремонтите в Министерството.