— Щом така добре познаваш темата, можеш да просветиш и колегите си — подметна Ирене.
Хулиан се поколеба за миг. Не искаше да става център на вниманието и да прекъсва Салвадор. След като обаче заместник-министърът го подкани с жест да продължи, той се зае да осведоми Алонсо и Амелия, разказвайки им за операция „Минсмийт“, или както я наричаха на испански — „Кълцано месо“.
— През пролетта на 1943 година англичаните замислили план да заблудят Хитлер, че съюзническите войски ще нападнат окупираните територии на Гърция и Сардиния, а не Сицилия, която била истинската им цел. Германците трябвало да си мислят, че са заловили строго секретни документи с подробности за плановете на Съюзниците за скорошно нападение.
— Но е било блъф — досети се Алонсо.
— Точно така.
— Британците обичат да поставят такива капани. Велики войни, несъмнено. Продължавайте, продължавайте! Успяла ли е клопката?
Хулиан се усмихна.
— Да. Нацистите разделили силите си и нападението на Сицилия минало като по вода. Битката била нещо като прелюдия към десанта в Нормандия, който решил изхода от войната. Германците налапали кукичката. Направо я глътнали…
— Схванахме смисъла, сеньор Мартинес — прекъсна го навреме Салвадор.
Амелия се опитваше да сглоби частите на историята, но й беше нужен отговорът на още един въпрос:
— Но… какво общо има Лола с всичко това?
Ернесто й се притече на помощ:
— Лола е била в ядрото на операцията и е знаела всички подробности. Жизненоважно е германците да не успеят да измъкнат информация от нея. В противен случай ще трябва да минем от средиземноморско меню към наденички с кисело зеле.
— Но нали Лола е задържана в Канфранк? Не се ли предполага, че Испания е неутрална по време на бойната? — продължи да упорства Амелия.
Салвадор поясни на присъстващите, че Лола била обвинена в убийство на офицер от „СС“ и под натиска на германците правителството на Франко не се поколебало нито за миг и я оставило в лапите на враговете на човечеството. Щяла да бъде съдена, осъдена и екзекутирана на германска територия.
За няколко мига настъпи тишина. Всички съжаляваха за някогашната си колега. Знаеха каква участ я очаква, ако не успеят да й помогнат. Особено онези, които познаваха ужасите на нацизма и на лагерите на смъртта.
После Ернесто продължи изложението си:
— Преди няколко часа е била предадена на германското правителство. Тази нощ конвоят й ще направи почивка в Урдо, малко селце на френска територия. Точно там трябва да я освободим.
Салвадор взе думата за финални разяснения по мисията. Той го наричаше „рекапитулация“. В интерес на истината най-много обичаше тази част. Пое си дълбоко дъх и започна речта си:
— Господа, госпожице, мисията ви е да отидете в окупирана Франция през 1943 година и да освободите Лола Мендиета, преди да бъде отведена в концентрационния лагер в Гюрс. На всяка цена трябва да го предотвратим, защото от там се излиза само с краката напред. Ернесто ще ви придружи. Желая ви късмет. Може да тръгвате.
Всички излязоха и вратата отново се затвори. Салвадор седна зад бюрото си. На пръв поглед операцията беше проста, но тъкмо простите операции най-често се объркват. И понеже винаги става така, този път не беше изключение.
XV.
Четиримата бяха облечени по модата от четиридесетте, но без блясъка на шпионските филми. На път за съответния портал поздравиха портиера и преминаха през няколко помещения на Министерството, в които работниците се опитваха да поправят допотопната система за локално отопление на сградата. Единственото хубаво нещо в целия този хаос бе, че при наличието на толкова майстори на едно място на някого му беше хрумнало най-сетне да поправят асансьора за спускане към порталите, вместо да се ползва хлъзгавото вито стълбище. Слава Богу! Алонсо, Амелия и Хулиан никога не бяха виждали асансьора в действие и поради странния шум, който издаваше, докато се спускаха, бяха сигурни, че ще им е за последен път, дори и да излезеха живи от адското съоръжение.
Когато най-накрая пристигнаха долу, Ернесто отвори вратата и се закле никога вече да не използва асансьора. Останалите се присъединиха към него. Беше им за пръв и последен път!