Любопитна по природа, Амелия реши да се възползва от експертните познания на Хулиан за онази епоха и да го разпита как англичаните са успели да измамят нацистите. В бързината да изпрати екипа на помощ на Лола, Салвадор беше пропуснал тази информация, считайки я за маловажна за мисията. Хулиан на драго сърце им разказа историята, още преди да преминат през портала, който щеше да ги изведе близо до Уеска, в градчето Хака, през пролетта на 1943 година.
Планът се зародил в богатото въображение на Иън Флеминг, създателят на Джеймс Бонд, който бил агент на британските разузнавателни служби. По същество предвиждал да подхвърлят в испански води труп, облечен като офицер от Британския кралски флот. У въпросния труп трябвало да бъдат открити тайни документи, разкриващи, че съюзническите войски се готвят за десант в Гърция и Корсика, а не в Сицилия. Когато испанските власти откриели трупа, щели да предадат информацията на нацистите. Останалото е известно от историята.
Точно след тези думи четиримата стигнаха до портала. Спогледаха се за миг и преминаха един по един. Последен остана Алонсо. Както винаги той се прекръсти и прекрачи прага.
Спасяването на агент Мендиета
I.
26 април 1943 година
Мостът „Сан Мигел“, разположен до шосето, водещо към долината Айса в околностите на Хака, величествено се издигаше над пълноводната река Арагон. Не е известна точната дата на построяването му, но специалистите я отнасят към Късното средновековие.
Порталът на времето се намираше в основата на моста и беше невъзможно да излязат от него сухи. С подгизнали дрехи в предутринния студ агентите не започваха мисията си по особено приятен начин.
Точно до моста ги чакаше друга изненада — огромно стадо овце; стотици животни, които ги наблюдаваха с недоверие. С други думи, като овце. Добитъкът ги наобиколи и неволно четиримата се почувстваха като малки точки в огромно море от вълна.
Внезапно твърд глас се извиси над блеенето на животните. Овцете веднага млъкнаха. На това му се вика „мълчанието на агнетата“.
— Шуу! Шуу! Стоой! Назад! Назад!
В далечината агентите съзряха въздебел човек с добродушно изражение и на неопределима възраст. Беше облечен в типичните арагонски дрехи, а на главата му бе завързана традиционната карирана кърпа.
— От Министерството ли сте? — извика мъжът, докато се опитваше да стигне до тях.
Четиримата потвърдиха. Ернесто пръв заговори:
— А вие кой сте?
— Агапито Ибарбия, с Божията помощ на вашите услуги, служител на почитаемото Министерство на времето от 1943 година. Много ми е приятно.
Агапито напредваше през стадото заедно с вярното си овчарско куче Руфино, а овцете пред него отстъпваха, както Червено море се разтворило пред израилтяните. Човекът приличаше на арагонски Мойсей, но с пояс и камшик вместо туника и тояга.
Овцете се насочиха настрани към зелените ливади и започнаха да пасат. Нямаха навик да пропускат закуската си.
Патрулът насочи цялото си внимание към местния агент на Министерството. След обичайното представяне, придружено със сърдечни прегръдки от страна на Агапито, Ернесто предпазливо се опита да премине по същество, но се оказа невъзможно да прекъсне овчаря. Въпреки опитите да му откажат, не можаха да се измъкнат от гостоприемен обяд преди тръгване. Ходенето пеша до Франция през Пиренеите щеше да бъде трудно и трябваше да съберат сили. Освен това изпълняваха трета последователна мисия без почивка, бяха се хранили оскъдно и с лоша храна, а дрехите им бяха мокри и щеше да е добре да ги изсушат край огъня. Гостоприемството на Агапито, състоящо се от малко „шунчица“, „наденички“ и „яйчица“, им се стори като истинско пиршество. И всичко бе полято с кана арагонско вино, разбира се.
Личеше си, че горкият Агапито живее в самота насред нищото. Затова въпреки че времето ги притискаше, всички се опитаха да му обърнат внимание. Овчарят се оживи и още преди края на гощавката се вдъхнови да изпее една арагонска песен за забавление на гостите си. Прочутата „Долорес“: