Алонсо и Ернесто с пистолети в ръка се озоваха в нещо като зала с две писалищни маси. Нямаше никакви хора. В дъното започваше дълъг коридор. Двамата решително се отправиха натам.
VIII.
Както всяка нощ, Пиер лежеше в леглото си и гледаше към тавана. Заспиваше трудно, откакто жена му Емануела беше загинала от заблуден куршум по време на сблъсъци между нацистите и Съпротивата. Тази нощ не бе изключение.
Внезапно учителят чу викове от улицата. В същия миг Ерик влезе уплашен в стаята на баща си. Попита го какво се случва. Пиер се опита да успокои момчето. Нямаше за какво да се тревожи. Сигурно някъде се веселяха пияници.
Бум!
Ударната вълна от експлозията натроши стъклата на прозорците към балкона на Пиер. Бащата и синът се хвърлиха на пода и се скриха под леглото. Ушите им бучаха. Опитаха да си кажат нещо, но не чуваха гласовете си.
Внезапно бученето спря. За щастие и двамата бяха невредими. Пиер прегърна сина си.
Над долината настана тишина. След миг обаче… нови викове, плач и кучешки лай.
Пиер се показа на балкона. Улицата, на която живееха, беше близо до площада. Никога нямаше да забрави гледката на съсипания от експлозията камион. До него Ерик също беше много изплашен от случващото се. Мъглата вече се разсейваше…
IX.
Експлозията завари Алонсо в момента, когато се опитваше да отключи килията на Лола. След детонацията и последвалите крясъци отвън той продължи работата си. За няколко секунди отключи катинара. Очевидно уроците на Пасино как да преодолява всякакви ключалки не бяха напразни. Макар че Хулиан беше най-добрият му приятел и се зарадва много на връщането му след случая на Филипините, Пасино му липсваше. Дано да е добре, където и да се намира!
Ернесто набързо обясни на Лола какво да прави, като й каза, че са отряд от френската съпротива. Вече бяха готови за оттегляне от нацисткия щаб. За двамата агенти беше странно да видят Лола толкова млада, особено за Ернесто, който дълги години я бе считал за своя приятелка. Не е препоръчително човек да знае собственото си бъдеще, но не е добре и да знае съдбата на близките си.
Алонсо погледна навън. Можеха да се измъкнат незабелязано, тъй като германците все още бяха заети с гасенето на пожара. Успехът изглеждаше толкова близо.
X.
Пиер беше един от хората, които се притекоха на помощ за гасенето на пламъците. Не му беше особено приятно да бъде рамо до рамо с проклетите нацисти, но човешкият му дълг надделя. За момента огънят обхващаше само камиона, но близката къща също беше застрашена.
Никога не би му хрумнало, че Ерик ще излезе от къщи. Беше го предупредил, че най-много може да наблюдава пожара от прозореца. Единственият му син обаче не го послуша. Изкушението да бъде свидетел на такова събитие беше твърде голямо за момче като Ерик, любознателно по природа.
Когато Пиер спря за миг да си поеме дъх, му се стори, че вижда Ерик от другата страна на площада, сред група хора от селото. За съжаление не се лъжеше. Беше синът му.
XI.
След мигове на извънредно силно напрежение по време на сражение, Алонсо си спомняше всичко като филм на забавен каданс. Всъщност движенията му бяха ловки и достойни за схватки, режисирани от Брус Ли. Вървеше пред Лола и Ернесто като телохранител. Всичко изглеждаше наред. Внезапно Дидие Бланк, дебелият селски хлебар, който седеше встрани и само наблюдаваше, без да участва в гасенето, се разкрещя, че някой се опитва да избяга и обвинително посочи с пръст към Лола.
Един от германските войници се обърна и щом разбра какво се случва, предупреди останалите, че затворничката е успяла да се измъкне. Алонсо откри стрелба срещу нацистите, които се прикриха зад все още горящия, макар и не така силно, камион.
Пиер залегна на земята и извика на Ерик да направи същото. Момчето обаче стоеше вкаменено от страх, без да обръща внимание на баща си.
Куршумите свистяха навсякъде. Алонсо се прикри зад паметника, издигащ се в центъра на площада. Ернесто и Лола се върнаха обратно в щаба на нацистите. Началникът на оперативния отдел извади пистолета си и изпразни целия му пълнител. Опита се да намери път за отстъпление, но не откри никакъв изход. Бяха хванати в капан.