През това време Хулиан и Амелия чакаха в микробуса и не знаеха какво да правят. Нямаха оръжие и не бяха специалисти по сраженията. Внезапно нещо просветна в съзнанието на Хулиан и той запали двигателя. Возилото набра цялата възможна скорост, на която бе способно, и с шеметна бързина навлезе в площада. С рязко натискане на спирачките се закова до Алонсо, който скочи в задната част на ситроена под свистенето на куршумите, улучващи шасито.
Ернесто и Лола тъкмо се готвеха да го последват, когато един от германските войници хвана малкия Ерик и го заплаши с нож, допрян до врата му. Или Лола оставаше, или детето щеше да умре.
В далечината Пиер безпомощно наблюдаваше случващото се. Детето му, любимият Ерик… не можеха да му отнемат и него! Не и сина му! Точно тогава Ернесто осъзна какво трябва да направи. Спомни си гледката на бащата и сина, прегърнати на пътя. Очите му за миг потърсиха тези на Лола. Тя леко кимна, решението му беше правилно. С горчива усмивка Ернесто помаха на другарите си за сбогом. Алонсо веднага прозря намеренията му.
— Ще се предаде нещастникът!
Точно така. Ернесто остави на земята пистолета си и на съвсем приличен френски заяви, че ще се предаде, но само ако пуснат детето. Изстрелите престанаха.
Алонсо подкани Хулиан да побърза. За момента с нищо не можеха да помогнат и беше по-добре да се оттеглят. По-късно щяха да направят нов опит да освободят Ернесто и Лола. Хулиан не беше съгласен, но се наложи да отстъпи пред фактите. Даде газ и колелата на микробуса засвистяха. Войниците не можаха да улучат возилото, което успя благополучно да напусне площада.
Германците задържаха Ернесто и Лола без особена съпротива от тяхна страна.
Пиер се спусна към Ерик, все още пребледнял от преживения страх. Прегърна силно сина си и с поглед благодари на Ернесто за направената жертва. Развълнуван, началникът на оперативния отдел му върна жеста.
Когато мина покрай Дидие, учителят го изгледа с неприкрита омраза. Не можеше да разбере защо човекът, от когото всеки ден купуваше хляб, с когото често играеше на домино и пиеше по чаша вино, бе постъпил като жалък предател. Хлебарят язвително отговори на погледа му. Пиер събра цялото си самообладание и издържа това предизвикателство, без да сведе глава. Изпита желание да го удари пред всички, но моментът не беше подходящ да даде воля на гнева си. Не искаше малкия Ерик да остане кръгъл сирак.
Баща и син се прибраха у дома си. Заедно. В момента само това имаше значение.
XII.
Микробусът беше замаскиран с клони и храсти в дълбоката пиренейска гора. За щастие германските войници не можаха да ги последват и патрулът успя да се изплъзне и да напусне пределите на община Урдо.
Групата все още чувстваше напрежението и адреналина във вените си. Не можеха да повярват, че не само не бяха успели да освободят Лола, но бяха загубили и Ернесто. Какво можеха да направят? С тази единствена мисъл в главата си Амелия взе телефона и набра номера на Салвадор.
Заместник-министърът вдигна слушалката. Липсата на новини от патрула вече бе започнала да го притеснява. Беше сигурен, че мисията е завършила успешно, но развоят на последните събития в Лондон усложняваше прекалено много бездруго трудната операция „Минсмийт“.
— Слушам те, Амелия.
С разтреперан глас младата жена подробно му разказа случилото се. Салвадор я изслуша, без да я прекъсва. После въздъхна и направи каквото трябваше — даде конкретни инструкции. При това много болезнени.
— Слушам, сеньор. Ще ви информираме своевременно.
Амелия безмълвно прекъсна връзката. Изобщо не очакваше Салвадор да каже подобно нещо. Знаеше, че началникът няма да се зарадва на лошите новини, но той я срази с възможно най-неприятните заповеди.
Лола и Ернесто пътуваха за Гюрс, без да подозират за този разговор. Пристигнаха там на 27 април 1943 година — нов ден в историята. Един германски войник брутално застави двамата задържани да слязат от камиона. Щом видяха къде са ги докарали, лицата на пленените помръкнаха. За това обаче няма да прочетете никога в никоя книга.
Концентрационният лагер в Гюрс съществуваше едва от четири години, но вече имаше богата история. Разположен близо до испанско-френската граница, той бе построен като подслон за бежанци от Гражданската война, търсещи спасение от ужасите на франкистите след пролетта на 1939 година.
В началото на Втората световна война порутените постройки бяха използвани от френските власти за задържане на германски военнопленници. След окупацията на Франция нацистите започнаха да изпращат в лагера евреи и врагове на фюрера като преддверие на още по-зловещи места като Аушвиц и Маутхаузен.