Малкото помещение бе изпълнено с гъст цигарен дим. Групата в зала 13 се състоеше от дванайсет души — петима мъже и седем жени. Когато Юън влезе, всички оставиха работата си и се взряха в офицера с най-висок ранг в залата, тоест в него. Монтагю си пое дълбоко дъх.
— Нищо не може да се направи. Въпреки настояването ми операцията е отменена — съобщи той. — Разполагаме със седемдесет и два часа, за да измислим друга гениална идея. Така че… на работа!
Групата изобщо не бе съгласна със заповедите на ръководството, но всички бяха военни и трябваше да ги изпълняват. Секретарката на Юън, Патриша Трехърн, се приближи до шефа си и нежно сложи ръка на рамото му в знак на съпричастност. На всички им предстоеше тежка нощ, така че Пат — всички я наричаха така — се зае да приготвя голямо количество силно кафе, нейна запазена марка.
VII.
На следващия ден Амелия, Хулиан и Алонсо се срещнаха с англичанина в бедна къщичка, разположена извън селото. Константино и Белен, стари приятели на бащата на Джон, любезно и напълно безвъзмездно му отстъпваха дома си винаги когато се намираше в района на Уелва. На младини бяха работили в мините на Риотинто под началството на баща му, на когото бяха вечно благодарни за помощта, оказана в трудни времена, когато по тези земи беше невъзможно да сложиш в уста дори суха коричка хляб.
Лицето на червенокосия англичанин беше неузнаваемо.
— Прави бяхте, няма операция.
Изглеждаше сломен. Информацията, получена от патрула, се бе оказала вярна. Началниците му бяха съобщили, че обмисляли други възможности, за да заблудят германците, а той можел още на следващия ден да се върне в Лондон през Лисабон. Работата му в Пунта-Умбрия била приключила. Джон не беше на себе си от яд, не разбираше проклетата чиновническа бюрокрация.
— Толкова усилия, толкова смърт, за да се снабдим с тайна информация… и всичко се оказва напразно!
Пръв Хулиан наруши настъпилото мълчание:
— Ако те не искат да продължат напред, време е ние да го направим.
Англичанинът го погледна учудено. Самият той имаше същото желание, но не виждаше как то може да бъде осъществено без помощта на МИ-5.
Хулиан започна бързо да разказва детайлите на операция „Минсмийт“ — каквото беше гледал във филма и прочел в книгата и в учебниците по история. Трябваше да намерят униформа, да фалшифицират документи и да се снабдят с предполагаемите лични вещи на починалия пилот. Можеха да организират всичко тук, на място. Предполагаше, че Джон има връзки в околността и познава доверени хора, които ще помогнат за делото.
Англичанинът ги погледна с възхищение.
— Можем да опитаме.
И така реши да приеме предизвикателството. Канцеларските мишки в Лондон не правеха нищо, но той нямаше да чака със скръстени ръце. Доколкото зависеше от него, ничия смърт нямаше да остане напразна.
И особено тази на Лола Мендиета.
VIII.
— Гооол!
Десетки запалянковци по пейките на стадиона закрещяха с всички сили.
Алонсо не знаеше точно какво да прави. Беше гледал няколко футболни мача по телевизията, но не разбираше защо модерните хора подлудяват от такива глупости. Въпреки всичко му беше по-забавно да присъства на живо на футболен мач. Най-сетне направи същото, което правеше многобройната публика на стадиона — бясно закрещя.
Мислите на Амелия обаче бяха на съвсем друго място. Опитваше се да подреди предстоящите задачи за изпълнение на мисията им. Откакто бяха пристигнали в Пунта-Умбрия и след спречкването в кръчмата, нещата вървяха по-спокойно, но тя не преставаше да се тревожи.
Хулиан не беше голям почитател на футбола, затова използва времето да си преповтори какво предстоеше да се направи за изграждане на фалшивата самоличност на мъртвия пилот. По принцип задачата не беше трудна, но трябваше да бъде изпълнена за рекордно кратко време. Именно затова се намираха тук — на публично и привидно неутрално място като стадиона на „Риотинто Баломпие“, където да се срещнат с човека, който можеше да им помогне.
Този ден се играеше приятелска среща между местния отбор и клуб „Рекреативо Онуба“. Джон тайничко се оглеждаше. Имаше уговорка, но човекът закъсняваше. С едно око наблюдаваше срещата, много оспорвана и напрегната като за приятелски мач, а с другото внимаваше за всяка дебнеща опасност.