Мислите на отеца се понесоха назад, към годините на Гражданската война. Тогава Иняки за малко не бе загинал заради революционните си идеи. Макар и да беше божи служител, имаше не малко врагове в енорията. За негов късмет в последния момент бяха отменили присъдата му и я бяха заменили с домашен арест с намерение по-късно да го заточат в Андалусия. Това така и не се случи, защото той успя да се измъкне от домашния си арест, започвайки дълго бягство през земите на баските, което накрая го отведе във Франция.
Въпреки че напусна Испания, Иняки не загърби гражданския си дълг. През годините на Втората световна война сътрудничеше на Католическия комитет за помощ на бежанци, оказваше духовна подкрепа на другарите си в поправителните лагери и на децата емигранти. Помагаше и на много жертви на Гестапо. Сред тях беше и Роджър Сърмънт, млад евреин цигулар, когото той укрива в продължение на няколко месеца. Младежът свиреше на цигулка като същински ангел.
Сега отец Аспиасу беше в Гюрс като доброволец, за да помага на затворниците и по-конкретно — на малкото останали испанци.
— Ако се нуждаете от духовна помощ, аз съм тук, другари.
Ернесто и Лола любезно отклониха предложението му. Нуждаеха се от друг вид помощ. Най-добре щеше да им дойде портал на времето в тясната барака.
Иняки каза, че има да им съобщи нещо жизненоважно и за двамата, което можело да ги избави от всичките им проблеми, но точно в този миг влязоха двама германски войници. Зад тях вървеше сержант Мартин Зомер, един от най-жестоките мъчители на Третия райх, известен с прякора „Звяра“. Задачата му беше ясна — да изкопчи от двамата пленници цялата възможна информация. Придружаващите го войници хванаха под мишниците отец Аспиасу и го извлякоха навън. Горкият човек успя само да изпрати безкрайно състрадателен поглед на двамата си сънародници.
Звяра отвори куфарчето си и бавно и с наслада започна да вади от него всякакви инструменти за мъчение — клещи, скалпели, малко чукче…
Вратата рязко се затвори.
II.
Когато вратата отново се отвори, от бараката излезе сержант Зомер с ядосано изражение. С бяла кърпа почисти ръцете си от кървавите петна и после я захвърли на земята. През това време покрай него преминаха двама нацистки офицери. Попитаха го дали е успял, но той поклати глава. Бил изненадан от твърдостта на двамата испанци, но нямало причина за тревога, защото рано или късно щели да запеят като славейчета. Зомер се отдалечи от бараката на Ернесто и Лола със зловеща усмивка, а стражите отново затвориха вратата. Пред постройката чакаше Иняки, който поиска да види затворниците. Отказаха му. Можел да ги посети едва на другия ден.
Щом останаха сами, Ернесто и Лола се опряха един на друг и се отпуснаха на пода. Окървавените им лица, насинените им ръце и студената пот говореха красноречиво за случилото се. Въпреки всичко засега бяха живи. За утре обаче нищо не се знаеше.
Лола тревожно попита Ернесто какво ли ще стане с тях…
— Шансовете са петдесет на петдесет — отвърна той.
Жената не разбра значението на тези думи. Той й обясни, че сега са оцелели, но утре съдбата им отново щяла да се решава. И така щяло да бъде всеки ден. Не бивало да гледат по-далеч от настоящето. Лола се съгласи. Думите му й се сториха разумни. Ернесто не беше голям почитател на футбола, но му се струваше, че тази крилата фраза на Диего Симеоне обобщава философията на живота.
Преди да влязат германците, Ернесто бе скрил малко от хляба на Иняки и сега предложи половината на Лола, която му благодари за жеста. Двамата започнаха да ядат внимателно, за да не разкървавят посинелите си устни. В този момент мълчаливо почувстваха приятелство и близост. От време на време се споглеждаха и се усмихваха.
Салвадор имаше право — никой от тях никога не би издал информация на германците. Когато се взря в спокойния поглед на Лола, Ернесто остана със същото убеждение. Беше смела жена.
III.
Над Гюрс бе паднала нощта. След сирените настана дълбок мрак. На Ернесто и Лола не им се спеше и тогава настъпи моментът на откровенията.
Тя чувстваше, че след неуспеха на усилията й в борбата против Франко и против фашизма трябва да направи всичко възможно да попречи нацизмът да победи. Затова бе останала във Франция. Затова се беше включила в Съпротивата. Мразеше да губи в живота и не искаше да позволи на германците да спечелят. Началникът на оперативния отдел на свой ред сподели, че е убеден в победата на Съюзниците. Увереността на Ернесто даде кураж на Лола, която започна да му разказва как протича един нормален ден на куриер на Съпротивата.