От няколко дни нервите на всички бяха обтегнати до краен предел. Бяха работили много седмици и знаеха, че рискуват живота си, ако нещо се обърка. Усетили високото напрежение, германците започнаха да подозират, че се крои нещо нередно. Тогава на някого му хрумна блестяща идея. Ако нацистите разкриеха единия тунел, щяха да се успокоят, доволни, че са предотвратили бягство. После щяха да занижат вниманието си и именно тогава щеше да настъпи най-подходящият момент за действие. Решиха да пожертват тунел „Портос“. Един от пазачите го откри след инсценирано изтърваване на информация от затворник. За наказание човекът бе затворен за цял месец в карцера.
Този смелчага беше евреинът Адиер Боне, който постави интересите на другарите си пред своите. Знаеше, че няма да успее да избяга с останалите, но за нищо на света не можеше да пренебрегне чувството си за солидарност и жертвоготовност. Оставаха едва двадесет и четири часа до решителния момент, който трябваше да настъпи през първата нощ на новолуние, когато бе по-трудно за снайперистите да ги забележат. Освен това беше петък, а в края на седмицата влаковете превозваха много войници в градски отпуск и военното присъствие в Гюрс намаляваше. Всичко беше подготвено. Ако бягството успееше, Ернесто и Лола можеха да се спасят.
Лошото бе, че в учебниците по история пише, че планът за бягство от концентрационния лагер в Гюрс завършил с пълен провал.
Авторите им обаче не подозираха за съществуването на Министерството на времето.
V.
Ернесто и Лола все още се опитваха да се възстановят след втория ден в лапите на онзи негодник, Звяра. Втория път мъченията му бяха още по-брутални. И двамата се чувстваха на предела на силите си. Не знаеха дали ще могат да издържат трети ден. За днес обаче най-лошото бе приключило. Това им помагаше да не чувстват така остро болката си.
Възможността да избягат от този ад им вдъхваше повече сили, отколкото всъщност им бяха останали. Отец Аспиасу им съобщи, че всичко щяло да се случи през нощта. Той щял да разсейва пазача на бараката им, докато един затворник ги отведе при останалите. Там двамата щели да се присъединят към групата и да притичат около сто метра до входа на тунела, за да излязат на мечтаната свобода.
Преди да заспи, Лола си припомни колко обичаше да пие топъл шоколад с родителите си в „Сан Хинес“, когато пътуваха до Мадрид. После положи глава на гърдите на Ернесто. Звяра му беше причинил огромен хематом точно на това място, но началникът на оперативния отдел беше джентълмен — премълча болката и остана неподвижен.
Скоро двамата затвориха очи и заспаха.
На следващия ден след свечеряване беше денят X.
Мечтите носят болка.
I.
— Ириондо, Венансио, Зара, Панисо и Гаинса. Най-добрите защитници в момента.
Алонсо кимна, макар че не разбираше напълно за какво говори Джон. Истината бе, че просто много му харесваше. Никога не си бе и помислял, че някой англичанин може да му бъде приятен, но червенокосият изглеждаше добър човек, боец, на когото Алонсо можеше да се довери. На всичко отгоре говореше испански прекалено свободно за истински англичанин.
Двамата чакаха пред Института по съдебна медицина в Уелва. Техен човек им бе пошушнал, че там може би ще намерят труп на умерена цена за целта си. По принцип идеята да откраднат труп не ги караше да се гордеят особено със себе си, но в екстремни случаи бяха нужни екстремни мерки. Чакаха вече повече от час и си убиваха времето с разговори за краля на спортовете.
— От испанските отбори най-много харесвам червено-белите от „Атлетик Билбао“, а от английските — червените от „Манчестър Юнайтед“, като баща ми. Той винаги си е мечтал синът му да стане център-нападател и да играе на „Олд Трафорд“. Предполагам, че се чувства разочарован от мен — с тъжна добродушна усмивка въздъхна Джон.
Замълчаха за миг. Алонсо също си спомни за баща си. Много рядко му се случваше. Напълно обяснимо. Сега обаче почувства съжаление, че не може да го прегърне.
Покрай тях мина момче със стара топка. Вървеше и разсеяно я подритваше. Топката се отклони на няколко метра и спря в краката на Джон, който с лек пас я върна на хлапето. Така Джон, Алонсо и момчето си размениха няколко пъти топката. Алонсо истински се въодушеви. Предвид факта, че за първи път в живота си риташе топка, не се справяше никак зле, макар че с лекотата, с която използваше ръцете си, по̀ го биваше за вратар.