Докато препрочиташе за последен път писмата, установи, че несъзнателно бе вмъкнал в тях думи, които жена му бе използвала в техните любовни послания. И след толкова време се разплака от мъка. Страшно много му липсваше! После се почувства по-добре. Поне се бе освободил от тежкия товар. Като си спомни за Марги, тя му се стори някак си по-близка.
Обеща си да мисли за нея всеки ден, колкото и да страда. Дължеше й го.
В този момент в стаята влезе Алонсо. Видя, че приятелят му е с навлажнени очи и се поколеба дали да не го остави насаме. Накрая обаче реши, че в трудни мигове близките хора трябва да се подкрепят, и силно го прегърна.
Джон, развълнуван от жеста, му разказа историята на семейството си. Как бе загинала Марги и че от седмици не знаел нищо за сина си Брус, с когото не си говорели от смъртта на майка му. Младежът скоро бил навършил двайсет години и се биел на фронта в Танжер. Сражавал се рамо до рамо с Брайън, по-малкия брат на Джон. Чичо и племенник били известни в батальона с храбростта и достойнството си. Англичанинът се гордееше и с двамата, но изпитваше ужас, че може да им се случи нещо лошо. Затова се бореше с всички сили за приключване на проклетата война веднъж завинаги. Бяха близо, много близо до изхода, но за следващата сутрин се нуждаеха от труп.
VIII.
Амелия позираше на морския бряг, облечена в черен бански костюм. Прикриваше разголените си части с бяла хавлиена кърпа и се преструваше на леко изненадана, но със закачлива нотка. Целта им беше да възпроизведат оригиналната снимка и затова нашата скъпа госпожица Фолк беше доста притеснена. Нежеланието й да стане за посмешище и неудобството да позира с оскъдно облекло, при това пред Хулиан, никак не й помагаха.
Щрак!
Хулиан направи още една моментална снимка.
— Чудесно, Амелия. Сега последната.
— Още една ли?
— Да, за всеки случай.
Притеснението й го забавляваше.
— И преди половин часа каза така, Хулиан. Вече направихме двайсет снимки. Ще свърши филмчето.
— Спокойно, има достатъчно. Само още една…
Амелия отново зае поза.
Щрак!
Този път се получи наистина добре.
IX.
Вече разполагаха с всичко необходимо — униформа, ботуши, долни дрехи, куфарче и всички вещи и документи, които според историята е носил Уилям Мартин, когато бил намерен от рибар на брега на Пунта-Умбрия.
Липсваше само трупът. Денят преваляше, а не бяха получили положително известие от своя човек в моргата на Уелва. Оставаше им само един изход — гробището на Пунта-Умбрия. Четиримата излязоха от него с измъчени лица. Имаха нов проблем — в Пунта-Умбрия от началото на януари не бе починал никой. Почти три месеца. За местните жители новината беше добра, но за нашия патрул бе възможно най-лошата.
Операция „Албондигиля“ вървеше като по вода. Макар че нарушиха заповедите на Лондон, успяха за рекордно кратко време да съберат всичко необходимо, за да накарат нацистите да повярват, че Уилям Мартин е реален човек. Липсваше им само най-важното — трупът.
— Ще се наложи да убием някой нещастник. Някой, който отговаря на условията ни — заяви Джон с плашещо леден глас.
Амелия категорично отказа. Не искаше дори да чува подобни идеи от устата на никой от групата им. Хулиан се присъедини към мнението й. Разполагаха с още няколко часа. Беше рано да се предават.
Алонсо и Джон обаче не вярваха в чудеса. Знаеха, че ако искат да довършат мисията, рано или късно ще се наложи да екзекутират невинен човек. Най-важното беше операцията. Проклета операция! Да, щеше да умре невинен, но благодарение на неговата жертва щяха да бъдат спасени хиляди, може би милиони. Нима не си струваше?