— Продължаваме докрай. Каквото и да ни струва. Независимо от жертвите.
Джон си повтори наум тези думи. Като някаква мантра, която се бе запечатала в съзнанието му и на този етап не можеше да пренебрегне.
Другарите му бяха съгласни, че мисията е най-важна от всичко. Тогава обаче мислите на англичанина се насочиха към неизбежния извод, че ще трябва да убият някого. Амелия беше против — вярваше, че животът дори на един-единствен невинен човек е по-ценен от всичко. Никой от тях нямаше право да отнема човешки живот. Никой кръстоносен поход, мисия или идеология не биха си заслужавали, ако заради тях се прекъсне живота на някого, който не го заслужава. Съюзниците се бореха с нацистите в името на невинните. Тези идеали не можеха да бъдат потъпкани. Дори и заради общото благо.
Джон отново си спомни за Марги. Тя беше невинна и загина жестоко и несправедливо. Той не искаше никой да има съдбата на любимата му жена. Беше боец и се гордееше с това. Знаеше, че животът му виси на косъм и може да го загуби на всяко място и по всяко време. Просто трябваше да го приеме. През годините на войната много пъти се бе озовавал близо до смъртта. Ако Лола Мендиета се бе пожертвала за каузата като толкова много други… защо и той да не го направи?
Тогава взе решение — сам ще се превърне в майор Уилям Мартин. Ще умре от удавяне, за да се сложи край на тази лудост, започната от германците преди четири години.
Нямаше връщане назад. Трябваше да го направи още тази нощ.
II.
Алонсо силно изрева в леглото си. Беше сънувал кошмар.
Не си спомняше точно какъв беше сънят му, но сърцето му биеше бясно. Стана и се насочи към кухнята, за да си вземе чаша вода. Докато вървеше през коридора, мина покрай стаята на Джон. Другарят му не беше там. Стори му се странно. Особено когато видя, че на леглото му има писмо. Алонсо го прочете и остана изумен.
— Амелияяяя! Хулиаааан! В името на Кръста Господен, събудете се!
III.
Алонсо, Амелия и Хулиан хукнаха към брега на Пунта-Умбрия. Беше още нощ и имаше новолуние. Преди разсъмване беше най-тъмно и моментът не беше подходящ да търсят другаря си. Щом пристигнаха на плажа, се спряха, за да си поемат дъх.
Взираха се в хоризонта и се опитваха да различат тялото на Джон във водите на Атлантика. Нищо не успяха да видят. Опасяваха се от най-лошото.
— Ето го! — изкрещя Амелия и посочи на изток.
На морската повърхност се носеше тяло, облечено във военна униформа, а до него плуваше куфар. Беше доста далеч от брега. Не знаеха откога приятелят им е там, но при всяко положение трябваше да се опитат да го спасят.
Алонсо свали обувките си и се приготви да се хвърли в морето. Хулиан изненадано го попита:
— Знаеш ли да плуваш?
— Мразя водата като самата смърт — отвърна боецът, — но се наложи да се науча. Нямах друг изход в случай че корабът потъне. Как мислите, че ни изпращаха във Фландрия? С магарета ли?
Алонсо и Хулиан се хвърлиха в морето и заплуваха с всички сили. Когато се приближиха, забелязаха, че тялото на Джон не помръдва. И двамата си помислиха, че може би вече нищо не може да се направи, но продължиха към приятеля си. Надяваха се да пристигнат навреме, за да успеят да го спасят. Вярваха, че не всичко е загубено.
За щастие, когато стигнаха до него, Джон беше още жив. Не бе имал време да се удави, въпреки че беше в хипотермия и нямаше сили да се бори за живота си. Ако другарите му от патрула не бяха пристигнали, след няколко минути щеше да настъпи фаталният край.
На Алонсо му оставаха само няколко метра до англичанина, а Хулиан беше изостанал леко назад. Нямаше сили да продължи и реши да се откаже. Трябваше да се върне на брега, инак щяха да имат още един проблем с неговото спасяване.
Алонсо достигна до Джон и се опита да му помогне. Англичанинът се сепна от неочакваната поява на приятеля си и се опита да се отскубне. Все още в състояние на шок започна да му крещи:
— Махай се!
— Няма.
— Нямаш право да ме спасяваш, Алонсо! Върви си!
Алонсо не разбра причините за това държание и затова Джон продължи:
— Аз съм войник, а мисията на войника е да печели битки. За твое сведение аз, Джон Робъртс Мартинес, имам намерение да спечеля не само тази битката, но и цялата война. Войната, която уби милиони невинни хора, уби съпругата ми… Все още мога да спася сина си, брат си… За Бога, остави ме да умра заради тях!… Това е единственият ни изход. Знаеш го… както и аз… трябва да ме разбереш, приятелю.